Мирното семейство е градивния блок на Небесата
Мнозина западняци живеят наистина самотен живот. Техните деца напускат дома си, щом станат на осемнадесет години, а родителите им виждат лицата им само на Деня на благодарността или на Коледа. Много деца не посещават родителите си просто така, за да разберат как са. Щом хората се оженят, те живеят със съпрузите си независимо от своето семейство, докато родителите им станат толкова стари, че вече не могат да се грижат за себе си. Тогава те ги завеждат в старчески дом. Затова е разбираемо, че някои западняци завиждат на културата на изтока. Мнозина възрастни хора на запад си мислят: „На изток дядовците и бабите живеят със семейството като възрастни негови членове и това е наистина прекрасно. Децата уважават възрастните си родители. Ето как трябва да живеят хората. Какво му е доброто на това да лежа в старчески дом без да съм в състояние да виждам моите деца, без дори да зная кой ден е и само да съм жив?”
За нещастие обаче, структурата на източното семейство също постепенно се изкривява. Ние също изоставяме традициите си, които са ни отредени от хиляди години. Ние сме изхвърлили своето традиционно облекло, храна и нашата семейна структура. Броят на възрастните, които живеят сами в Корея, се повишава. Всеки път, когато видя истории по новините за стари хора, останали сами, това ме натъжава. Семейството е там, където поколенията живеят заедно. Ако членовете на семейството са разпръснати и родителите им са оставени сами, значи това вече не е семейство. Системата на разширеното семейство е красива корейска традиция.
Аз препоръчвам три поколения да живеят заедно като едно семейство. Правя това не само защото то е начин да се поддържа традицията на нашата страна. Когато съпругът и съпругата имат дете, те му дават всичко, което имат и могат. Съществува граница, за това колко могат да понесат родителите. Родителите представляват настоящето, а децата – бъдещето. Дядовците и бабите представляват миналото. Затова само когато бабите и дядовците, родителите и децата живеят заедно, децата могат да наследят цялото богатство на миналото и настоящето. Да обичаш и уважаваш дядовците и бабите си означава да наследиш историята на миналото и да се учиш от света на миналото. Децата научават ценна мъдрост от своите родители за това как да живеят в настоящето, докато родителите се подготвят за бъдещето, като обичат своите деца.
Дядото и бабата са в позиция на Бог. Независимо колко интелигентен може да е даден млад човек, той не може да знае тайните на този голям свят. Младите хора не могат да знаят различните тайни на живота, които идват при нас, когато остаряваме. Това е причината, поради която дядото представлява историята на семейството. Той е безценен учител, който предава на внуците цялата мъдрост, която е придобил в хода на своя живот.
Най-старият дядо е Бог. Затова когато приемате любовта на дядо си и живеете заради него, това е живот в който разбирате Божията любов и живеете за Бог. Ние трябва да поддържаме тази традиция, за да отворим тайния склад на Божието царство и да приемем Неговото съкровище на любовта. Всяка страна, която пренебрегва своите възрастни хора, изоставя своя национален дух и пренебрегва своите корени.
Когато настъпи есента, кестеновите дървета постепенно губят своята влага и листата им започват да падат. Външната черупка на кестена пада и дори вътрешната черупка, която обгръща действителната ядка, изсъхва. Това е цикълът на живота. Човешките същества са същите. Родени сме като бебета, израстваме от любовта на своите родители, срещаме прекрасен партньор и се женим. Всичко това се случва във веригата на живота, изградена от любов. Накрая ставаме като кестени, които изсъхват през есента. Старите хора не са друга категория хора. Всички ние остаряваме. Не трябва да се отнасяме със тях без уважение, независимо колко сенилни могат да станат те.
Съществува една поговорка: „Всичко може да се осъществи, когато у дома има хармония.” Когато има мир в семейството, всичко върви добре. Мирното семейство е строителното блокче на Небесното царство. Семейството функционира със силата на любовта. Ако обичаме Вселената, както обичаме своите семейства, значи няма какво да ни спре да отидем където поискаме. Бог съществува в центъра на любовта - като Родител на цялата вселена. Ето защо любовта в семейството има нужда от пряка връзка с Бог. Когато семейството е цялостно в любовта, значи и вселената ще бъде цялостна. Продължи
 За книгатаОтзиви Предисловие Съдържание |  Идеала на БогГрехопадението Цел на Месията Второто пришествие |
No comments:
Post a Comment