Предговор към Автобиографията на Сан Мьон Мун



Предговор

Снощи валя тих пролетен дъжд, който сложи край на зимната суша. Беше толкова хубаво, че заваля и цяла сутрин се разхождах в градината. Миришеше на влажна земя – аромат, който ми беше липсвал през цялата зима; по плачещите върби и черешовите дървета се виждаха новите пролетни пъпки. Имах чувството, че мога да чуя звуците от започването на новия живот, който никнеше ту тук, ту там, из градината. Преди да се усетя, жена ми, която ме беше последвала, вече береше младите филизи див пелин, успели да се надигнат над сухата трева. Нощният дъжд беше превърнал целия свят в една ароматна пролетна градина.

Без значение, колко безредици може да има по света, когато календарът е на месец март, пролетта е вече на път. Колкото по-стар ставам, толкова повече разбирам, че в природата пролетта следва зимата и кара цветята да разцъфват. Кой съм аз, че Бог всеки сезон позволява на цветята да цъфтят, а на снега - да вали, за да мога да позная радостта от това, че съм жив? Любовта се надига от най-дълбоките недра на сърцето ми и аз се изпълвам с емоции. Трогвам се до сълзи като си помисля, че всичко, което има реална стойност, ми е дадено безплатно. В живота си съм обиколил света многократно в опити да открия един мирен свят – при все това именно тук, в тази градина, през пролетта аз съм в състояние да почувствам истинския мир. Мирът също ни е даден от Бог, но ние сме го изгубили някъде и прекарваме живота си търсейки го и то все на най-неподходящите места.

За да осигуря мирен свят, живеех на най-смирени и усамотени места. В Африка срещнах майки, които можеха само да гледат безпомощно, как децата им умират от глад, а в Южна Америка се запознах с бащи, които живееха край река пълна с риба, но не можеха да подкрепят своите семейства с риболов. Отначало всичко, което правех, беше просто да споделям своята храна, а в замяна те ми даваха своята любов. Опиянен от силата на любовта, аз продължих да засявам семена и да отглеждам гори. Заедно ловяхме риба, за да храним гладните деца, а дърветата бяха използвани за изграждане на училища. Щастлив бях дори, когато комарите ме изпохапваха, докато ловях риба по цяла нощ. Дори когато потъвах до колене в калта, бях щастлив, защото виждах как сянката на отчаянието изчезваше от лицата на съседите ми.

В процеса на търсене на най-краткия път към един мирен свят, аз се посветих на това да вдъхновявам промяна в политическия процес и да изменям начина на мислене на хората. Срещнах Михаил Горбачов, тогавашният президент на Съветския съюз, като част от моите усилия за помирение между комунизма и демокрацията, и се запознах с Ким Ир Сен - тогавашният президент на Северна Корея - за една сериозна дискусия относно постигане на мир на Корейския полуостров. Отидох в САЩ в период на морален упадък и играех ролята на пожарникар на повикване, в опит да пробудя отново пуританския дух на страната. Посветих се на разрешаване на различни конфликти в света. В работата си за мир между мюсюлмани и евреи аз не бях възпиран от необуздан терор. В резултат на усилията ми хиляди хора се събираха на митинги и манифестации за мир, а евреи, мюсюлмани и християни се обединяваха. За съжаление, обаче, конфликтът продължава.

Аз виждам надежда, в Корея да започне една епоха на мир. Корейският полуостров е преминал през безкрайни страдания и през трагедията на разделението и във всяка клетка на тялото си чувствам, че тук е била натрупана мощна енергия, която е готова да избухне. Точно както никой не може да предотврати настъпването на новия сезон на пролетта, така и никаква човешка сила не може да спре идването на небесното щастие до Корейския полуостров и разпространяването му в целия свят. Хората трябва да се подготвят, за да могат да се издигнат с прилива на небесното щастие, когато то настъпи.

Аз съм противоречива личност. Дори самото споменаване на името ми причинява проблеми по света. Никога не съм искал пари или слава, през целия си живот съм говорил само за мир. Светът, обаче, е свързвал множество различни фрази с моето име, отхвърлял ме е, и е хвърлял камъни по мен. Мнозина не се интересуват от това, което казвам, или правя. Те само ми се противопоставят.

Бил съм несправедливо лишаван от свобода шест пъти в живота си - от имперска Япония, в Северна Корея на Ким Ир Сен, от правителството на Сънг-ман Ли на Южна Корея, и дори от правителството на САЩ, и понякога съм бил бит толкова зверски, че от тялото ми е откъсвано месо. Днес, обаче, в сърцето ми не е останала дори и най-малката рана. Раните изчезват лесно при наличие на истинска любов. Дори враговете изчезват без следа при наличие на истинска любов. Истинската любов е сърцето, което непрекъснато дава и иска да продължи да дава. Истинска любов е любовта, която дори забравя, че вече е дала любов и дава любов отново. Живял съм целия си живот опиянен от такава любов. Не исках нищо освен любов и се посветих изцяло на усилията да споделям любовта с обеднелите си съседи. Понякога пътят на любовта беше толкова труден, че коленете ми се подгъваха, но дори и тогава се чувствах щастлив в сърцето си, посветен на това да обичам човечеството.

Дори сега съм изпълнен с любовта, която все още не съм бил в състояние да дам.
Сега представям тази книга пред света именно като молитва за това тази любов да се превърне в река на мира, насищаща изсушената земя и просмукваща се в нея. Напоследък все повече хора се опитват да узнаят нещо повече за мен. Заради онези, които са любопитни, погледнах назад към живота си и записах откровено спомените си в настоящата книга. А що се отнася до историите, които не могат да бъдат включени тук, надявам се, ще имам и други възможности да ги споделя.

Изпращам безгранична любов към всички онези, които са повярвали в мен,
които останаха с мен и които живеят с мен, особено към моята съпруга, Хак Джа Хан Мун, на която съм дълбоко благодарен затова, че заедно с мен преодоляваше най-трудните върхове.

И накрая, бих искал да изразя своята сърдечна благодарност към Еун Джу Парк, президент на Gimm-Young Publishers Inc., които вляха много искреност и преданост при подготовката на настоящата книга и на всички в издателството, които работеха по редактирането й, така че сложното на места съдържание да бъде лесно разбрано от читателите. Продължи>>>

Сан Мьонг Мун,

Чонг Пьонг, Южна Корея, 1-ви март 2009 год.

3 comments:

  1. Преподобния Мун е свят човек, малко прочетох и ме побиха тръпки от думите и самата мисъл че някъде на света съществува такъв човек, който живее с едничка цел -Световен мир. Но най-хубавото е че той е намерил вътрешен мир, поне така си мисля. Намерил е Бог в себе си, обича света, обича себе си, обича и хората. В душата му е."

    ReplyDelete
  2. "Южна Америка се запознах с бащи, които живееха край река пълна с риба, но не можеха да подкрепят своите семейства с риболов"
    Риболова е най-великото хоби.
    Риболовен Атлас

    ReplyDelete

  3. sukibaits.com

    Риболова е велико хоби стига да не ни се налага да оцеляваме с помощта на риболова sukibaits.com

    ReplyDelete

За книгата:

Книга-автобиография преподобного Мун Сон Мёна

«Човек на мира. Преподобния д-р Сан Мьон Мун. Автобиография»

Тази книга-автобиография на д-р Мун става бестселър в родината му, Корея. В нея той споделя спомените от изумителните събития в живота му: историята на неговото семейство и детството му, призива от Бог на 15 годишна възраст, ощесточеното преследване и хвърляне в затвора, както и създаването на Обединителната църква и мисионерската му работа.
Предисловие>> 1-ва Глава >>