Храната е любов: Какво научих за мира

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

ГЛАВА ПЪРВА

ХРАНАТА Е ЛЮБОВ


Какво научих за мира, докато баща ми ме носеше на гръб

Родната къща на Сан Мьон Мун

Живеех живота си само с една мисъл. Исках да създам един свят на мир, един свят, в който няма войни, един свят, където цялото човечество живее в любов. Някой може да каже: "Как е възможно да си мислел за мир още докато си бил дете?" Толкова чудно ли е, че едно дете може да мечтае за изпълнен с мир свят?

През 1920 г., когато съм се родил, Корея била принудително окупирана от Япония. А
след Освобождението дойдоха войната в Корея, азиатската финансова криза, както и множество други трудни кризи. В течение на много години земята на Корея не е била свързана с мира. Но тези времена на страдания и объркване не засягат само Корея. Двете световни войни, войната във Виетнам и войните в Близкия Изток показват, че хората по света постоянно се отнасят един към друг с враждебност, насочват оръжие и се нахвърлят един срещу друг. Може би за хората, които преживяват ужасите на окървавените тела и счупените кости, мирът е нещо, което те могат да си представят само на сън. Мирът, обаче, не е толкова трудно да се постигне. В началото можем да открием мир в въздуха, който дишаме, в природната среда и в хората около нас.

Като дете гледах на ливадите като на свой дом. Веднага след като си вземах купичката с ориз за закуска, аз излизах от къщи и прекарвах целия ден край хълмовете и потоците. Можех с дни да скитам из гората, пълна с птици и животни и да ям билки и горски плодове, и никога не се чувствах гладен. Още като дете душата и тялото ми бяха спокойни всеки път, когато отивах в гората.

Често заспивах по хълмовете докато играех там. Баща ми се принуждаваше да идва да ме търси. Когато чуех баща ми да вика в далечината, "Йонг Мьонг! Йонг Мьонг!" не можех да не се усмихна, дори да спях. Името ми като дете беше Йонг Мьонг. Звукът на неговия глас ме събуждаше, но се преструвах, че все още спя. Той ме вдигаше на гръб и ме занасяше в къщи. Докато ме сваляше надолу по хълма, се чувствах напълно сигурен и способен да отпусна напълно сърцето си – това беше мир. Ето как научих за мира - докато баща ми ме носеше на гръб.

Причината, поради която обичах гората беше, че всичкият мир на света живееше там. Формите на живот в гората не се борят една с друга. Разбира се, те се изяждат една друга и биват изяждани, но това е защото са гладни и трябва да съществуват. Те не се борят помежду си водени от враждебност. Птиците не мразят другите птици. Животните не мразят другите животни. Дърветата не мразят другите дървета. Трябва да липсва вражда, за да настъпи мир. Човешките същества са единствените, които мразят останалите от своя вид. Хората мразят другите хора, понеже страната им е различна, понеже религията им е различна и понеже техният начин на мислене е различен.

Бил съм в почти двеста страни. Не са били много страните, в които да се приземя на летището и да си кажа: "Това наистина е едно тихо и спокойно място." Имаше много места, обаче, където, поради гражданска война, войници държаха оръжията си високо вдигнати, охраняваха летища и блокираха улиците. Звукът на стрелба се чуваше и през деня и през нощта. На няколко пъти едва не загубих живота си на места, където бях отишъл, за да говоря за мир. В днешния свят има безкраен низ от малки и големи конфликти и сблъсъци. Десетки милиони хора страдат от глад и нямат какво да ядат. При все това, за оръжия се изразходват трилиони долари. Дори средствата, изразходвани за оръжия и бомби биха били достатъчни, за да сложим край на глада за всички.

Посветих живота си на това да изграждам мостове на мира между страни, които взаимно се мразят като врагове въз основа на своите идеология и религия. Създадох форуми, където исляма, християнството и юдаизма могат да са заедно. Работих за съгласуване на становищата на Съединените щати и Съветския съюз, когато бяха в противоречие помежду си относно Ирак. Помагах за помиряване на Северна и Южна Корея. Не съм правил тези неща за пари или слава. От времето, когато бях достатъчно голям, за да зная какво се случва в света, имам само една цел за живота си: светът да живее в мир, като едно цяло. Никога не съм искал нищо друго. Не е лесно да живееш ден и нощ за целите на мира, но това е работата, която ме прави най- щастлив.

По време на Студената война ние преживяхме болката от разделението на нашия свят на две заради идеология. Тогава изглеждаше, че стига само комунизмът да изчезне, мирът ще дойде. Но все пак, сега, когато Студената война е вече минало, откриваме още повече конфликти. Сега сме разкъсвани въз основа на раса и религия. Много страни, които имат общи граници, са скарани. И не стига това, а има и страни, където хората се делят по раса, религия, или по регионите, в които са родени. През тези разделителни линии хората се гледат един другиго като врагове и отказват да отворят сърцата си един към друг.

Когато погледнем към историята на човечеството виждаме, че най-брутални и
жестоки войни са били водени не между тези нации, а между раси. Сред тях най-лошите са онези войни между народите, където като претекст е била използвана религията. В босненската гражданска война, за която се казва, че е един от най-най-ужасните етнически конфликти на ХХ век, бяха брутално убити хиляди, включително много деца. Сигурен съм, че си спомняте терористичния акт на 11 септември 2001 г., когато хиляди невинни загинаха в сградите на Световния търговски център в Ню Йорк. Самите сгради бяха напълно разрушени, след като в тях се разбиха пътнически самолети. В последно време става същото - в ивицата Газа в Палестина, както и в южната част на Израел, в резултат от този интензивен конфликт, живота си изгубиха стотици. Домовете им бяха унищожени, а хората живеят на ръба на смъртта. Всичко това е мрачен резултат от конфликтите между етническите групи и между религиите.

Какво кара хората така да се мразят и избиват помежду си? Разбира се, съществуват много причини, но това почти винаги е свързано с религиозните различия. Това важеше за войната в Персийския залив, която се водеше заради петрола. Това важи и за арабско-израелския конфликт, свързан с контрола над Йерусалим.
Когато расизмът използва като претекст религията, проблемът става изключително сложен. Злите духове на религиозни войни, за които си мислехме, че са приключили през Средновековието, продължават да ни преследват и през двадесет и първи век.

Религиозните войни продължават да се случват, защото много политици използват враждата между религиите, за да задоволяват своите егоистични планове. На фона на политическата власт религиите често се колебаят и губят своя път. Те губят от поглед своята първоначална цел, а именно - да съществуват в името на мира. Всички религии имат задължението да допринасят за каузата на световния мир. И все пак, за съжаление, виждаме, че вместо това религиите стават причина за конфликти. Зад това зло намираме машинациите на политиците, с тяхната власт и пари. Отговорността на един лидер, над всичко друго, е да се запази мира. И все пак лидерите често правят точно обратното и въвеждат света в конфронтация и насилие.

Лидерите използват езика на религията и национализма, за да скрият своите егоистични амбиции. Ако сърцата им не са прави, държавите и националностите ще са смутени и объркани. Религията и любовта на една нация не са зли по своята същност. Те са ценни, ако тези импулси се използват, за да допринесат за изграждане на глобална човешка общност. Когато се заявява, че само определена религия или етническа група е права и когато другите религии и етнически групи биват атакувани и на тях се гледа с презрение, религията и любовта към нацията губят своята ценност. Когато религията си позволява да стъпче другите и да ги третира като безполезни, тя спира да олицетворява доброто. Същото важи и когато любовта към нацията се използва, за да се наблегне над правотата на собствената ти страна за сметка на другите.

Истината на вселената е, че ние трябва да се признаваме взаимно и да си помагаме. Дори и най-малките животни знаят това. Котките и кучетата не се разбират, но ако ги отглеждаш в едно домакинство, те приемат взаимно поколението си и са приятелски настроени едни към други. Същото виждаме и при растенията. Лозата, която се вие по дървото, зависи от клоните му, за да я подкрепят. Дървото, обаче, не казва: "Хей, какво си мислиш, че правиш, като се виеш по клоните ми?" Принципът на вселената е всички да живеят заедно - всеки заради другия. Всеки, който се отклонява от този принцип, със сигурност ще се провали. Ако националностите и религиите продължават да се нападат злонамерено, човечеството няма бъдеще. Ще има един безкраен цикъл на терор и война, докато един ден се самоунищожим. Но ние имаме надежда. Надежда определено има.

Живял съм живота си без да се отказвам от тази надежда и винаги съм държал жива мечтата си за мир. Това, което искам, е да бъдат изцяло премахнати стените и оградите, които разделят света по безброй начини и да се създаде свят на единството. Искам да съборим стените между религиите и между народите и празнината между бедни и богати да се запълни. Щом бъде направено това, ние можем да възстановим изпълнения с мир свят, който Бог е създал в началото. Говоря за един свят, където никой не гладува и никой не плаче. За да се изцели един свят, в който няма надежда и на който му липсва любов, ние трябва да се върнем към чистите сърца, които имахме като деца. За да се отърсим от своето желание да притежаваме все по-нарастващи количества материално богатство и за да възстановим красивата си същност като човешки същества, ние трябва да се върнем към принципите на мира и духа на любовта, които сме научили, докато бащите ни са ни носили на гръб ". Продължи>>>