Ангели проправят път през мрачна гора

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Ангели проправят път през мрачна гора

Има две неща, които трябва да оставим на потомците си, когато умрем. Едното е традицията, а другото – образованието. Хората без традиции ще се провалят. Традицията е като душата, която подържа живота; хората без душа не могат да оцелеят. Второ по важност е образованието. Провал, би настъпил в случай, че хората не образоват своите потомци. Образованието ни дава силата да живеем с нови познания и цели. Посредством образованието хората придобиват мъдрост за живота. Всеки, който не може да чете, ще бъде неграмотен, а щом се образова – ще знае как да използва своята мъдрост в света, за да се справи със собствения си живот.

Образованието ни позволява да разберем принципите, по които е устроен света. За да отворим ново бъдеще, ние имаме нужда, от една страна, да предадем на своите потомци традицията, която ни е била предавана хиляди години през дълбочината на вековете, а от друга – да ги снабдим и с образование за съвременния свят. Когато традицията и новите познания са подходящо интегрирани в живота ни, те пораждат оригинална култура. Традицията и образованието са еднакво важни и е невъзможно да кажем кое от двете е по-важно от другото. Мъдростта относно това как да интегрираме двете, идва при нас посредством образованието.

По същото време, по което основах танцовата група, отворих и художествена школа ”Малките ангели” (по-късно преименувана на художествена школа „Сунгхуа”). Причината, поради която създадох тази школа, беше да разпространим нашите идеи по света посредством изкуството. Въпросът за това дали имахме възможност да подържаме школа беше от второстепенно значение. Просто пуснах своя план в действие. Ако целта е ясна и добра, ще се осъществи бързо. Исках да науча децата да обичат небесата, да обичат своята страна и човечеството.

С китайски йероглифи калиграфски написах мото за училището: "Обичай Небето, обичай човечеството, обичай страната." След това някой ме попита: "Защо си сложил "обичай страната" в края, след като казваш, че твоята цел е да покажеш на света уникалната култура на Корея?"

Аз му отговорих така: "Ако човек обича Небето и човечеството, той вече обича страната си. Да обичаш страната вече е било постигнато в този процес."
Ако един кореец може да накара света да го уважава, той вече е показал Корея на света. „Малките ангели” отидоха в много държави и показаха прекрасната корейска култура, но те никога не са представяли националистични претенции. Образът на Корея, като страна на велика култура и традиция, бе посаден дълбоко в съзнанието на хората, които са видели техните изпълнения и са им отдали своите аплодисменти.

В този смисъл „Малките ангели” са направили повече от всеки друг за популярността на Корея пред света и практика на любов към своята страна. Това ми дава голямо удовлетворение всеки път, когато видя изпълнения на Су Ми Джо и Ианг Ок Шин, възпитаници на художествената школа Сунхуа, които са станали световно известни певци, както и на Джулия Мун и Сю Джин Канг, които са сред най-добрите балерини в света.

От 1965 г., когато те проведоха първото си изпълнение в чужбина - в Съединените щати, „Малките ангели” показват красивата корейска традиция по цял свят. Те бяха поканени от британското кралско семейство да играят пред кралица Елизабет II. Поканени бяха да вземат участие в честването на двестагодишнината на Съединените щати, където се представиха в центъра за сценични изкуства Джон Ф. Кенеди и дадоха специално представление за американския президент Ричард Никсън, а също така взеха и участие в културния фестивал и във фестивала на сценичните изкуства, който беше част от Олимпийските игри в Сеул. „Малките ангели” са прочути в света като културни посланици за мир.

Ето нещо, което се случи през 1990 г., когато посетих Русия. „Малките ангели” имаха изпълнение през нощта, преди да напусна Русия, след като се срещнах с президента Михаил Горбачов. Малките корейски момичета стояха в центъра на Москва, в центъра на комунизма. След изпълнението на корейските танци, облечени в традиционните си костюми, те пяха руски народни песни с красивите си гласчета. Виковете "Бис!" на публиката дълго не им даваха да слязат от сцената. Накрая те напълно изчерпаха репертоара си от песни.

Първата дама Раиса Горбачова беше седнала сред публиката. Южна Корея и Русия все още не бяха установили дипломатически отношения и беше много необичайно за първата дама да участва в културно представление от такава страна. Въпреки това, г-жа Горбачова седеше на първия ред и аплодираше ентусиазирано по време на програмата. След изпълнението, тя дойде зад кулисите и поднесе на трупата цветя. Тя многократно възхвали величието на корейската култура, казвайки: "„Малките ангели”са истински ангели на мира. Не знаех, че Южна Корея има такава красива традиционна култура. По време на цялото изпълнение ми се струваше, че сънувам сън за собственото си детство." Госпожа Горбачова прегърна всички членове на трупата и ги целуваше по бузите, като казваше: „Моите малки ангелчета!”

През 1998 г. „Малките ангели” посетиха Пхенян по първата изцяло частна, неправителствена програма за културен обмен и имаха три концерта. Те танцуваха шеговития "Танц на малкия слуга" и колоритния "Танц на ветрилата". Очите на хората от Северна Корея, които гледаха изпълнението,бяха пълни със сълзи. Образът на жена, която ридаеше неконтролируемо, беше уловен от обектива на фотографа на един вестник. Йонг Сун Ким, президент на миротворческата комисия за Азиатско-тихоокеанския регион на Северна Корея, също похвали „Малките ангели” след изпълнението им, като каза: "Те отвориха една тясна пътека през тъмната гора."

Именно това бяха направили „Малките ангели”. Те показаха за първи път, че корейците от Севера и Юга, които си бяха обърнали гръб за толкова дълго време, са способни да бъдат заедно и да гледат взаимно изпълненията си. Хората често мислят, че политиката движи света, но това не е така. Културата и изкуството са това, което движи света. Емоцията, а не разумът, засяга хората в най-съкровената част на сърцата им. Когато сърцата се променят и са в състояние да получат нови неща, се променят идеологиите и социалния режим. „Малките ангели” направиха повече от това само да рекламират нашата традиционна култура пред света. Те създадоха тесни пътеки между светове напълно различни един от друг.

Всеки път, когато се срещам с „Малките ангели”, аз им казвам: "Трябва да имате красиви сърца, за да изпълнявате красиви танци. Трябва да сте с красиви сърца, за да имате красиви лица." Истинската красота е красотата, която избликва от вътре. „Малките ангели” успяха да трогнат сърцата на хората по целия свят, защото красотата на корейската традиция и духовната култура, от които са проникнати техните танци, са красиви. Така че, аплодисментите за „Малките ангели” всъщност са аплодисменти за традиционната култура на Корея

Продължи>>

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие