Световна обиколка

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Световна обиколка

От детството моят разум винаги е копнеел за далечни места. Докато бях в родния си град, аз се изкачвах в планината и копнеех за морето. Когато пристигнах в Сеул, исках да отида в Япония. Винаги съм мечтал да отида на места по-големи от мястото, на което бях.

През 1965 г., аз предприех първото си пътуване по света. Куфарът ми беше пълен с пръст и камъни от Корея. Моят план беше докато пътувам по целия свят, да оставям почва и камъни от Корея във всяка страна, в израз на връзката на Корея със света. В продължение на десет месеца, аз обиколих четиридесет страни, включително Япония, САЩ и държави от Европа. В деня, когато напуснах Сеул, стотици от нашите членове дойдоха с автобуси, за да ме изпратят и изпълниха салона за заминаващи на летище Кимпо. В онези дни отпътуването за чужбина беше значимо събитие. Нашите членове се тълпяха на летището в този януарски ден със студен и силен северозападен вятър. Никой не ги беше накарал да правят това. Те бяха постъпили така, както им бяха продиктували сърцата . Приех го с дълбока благодарност.

По това време ние осъществявахме мисии в десет страни и моят план беше в рамките на две години да ги увелича до четиридесет. За да положа основите на това, аз реших да посетя четиридесет страни по време на своето пътуване. Първата ми спирка беше Япония. Получих огромни приветствия там, където Бонг Чон Чой беше рискувал живота си, за да положи началото на нашата мисия. И поглеждайки назад, мога да бъда само благодарен.

Зададох следния въпрос на японските членове: „Вие „от Япония” ли сте, или сте преминали отвъд състоянието да бъдете „от Япония?” И продължих: „Бог не иска онова, което е „от Япония”. Той няма нужда от онова, което е „от Япония”. Той има нужда от хора, които са преминали отвъд ограниченията на Япония. Ако искате Бог да може да ви използва, вие трябва да преминете отвъд ограниченията и да станете японци, които обичат света.” Може да не им е било лесно да чуят това, но аз го казах много ясно.

Втората ми дестинация беше САЩ. Кацнах на летището в Сан Франциско, където бях посрещнат от нашите мисионери. От там обиколихме цялата страна. През това време чувствах: „Това е страна с водеща роля в света. Новата култура, която ще бъде създадена в бъдеще, трябва да се изгради на основите на Америка”. След това съставих план да закупя място за семинари, което да поема 500 души. Разбира се, то нямаше да бъде само за корейци. То щеше да е международно и ще събира хора от стотици страни.

За щастие, тази надежда скоро се реализира. Много страни изпратиха хора на това място, за да учат и дискутират световния мир за периоди от по шест месеца. Расата, националността и религията нямаха значение. Вярвам, че светът ще развие по-добри общества, когато хората, преминали отвъд своята раса, националност и на различни мнения, се съберат и откровено обсъждат световния мир.

По време на моето пътуване в САЩ, аз посетих всеки щат, освен Аляска и Хавай. Наехме едно комби и карахме денонощно. Понякога шофьорът беше много изморен. Аз му казвах: „Слушай, не съм дошъл да разглеждам забележителности. Тук съм, защото имаме да вършим важна работа. Нека да караме внимателно”.

Не губехме време да сядаме някъде, за да се храним. Ако имахме две филии хляб, парче салам и някаква туршия, това си беше доста храна. Закусвахме, обядвахме и вечеряхме така. Спяхме в колата. Тя беше едновременно наша квартира, легло и ресторант. Ядяхме, спяхме и се молехме в тази малка кола. В нея можехме да правим всичко. Бях си поставил конкретна цел, така че за мен беше лесно да издържа малките неудобства за физическото тяло.

След САЩ и Канада отидох в Централна и Южна Америка, а след това в Европа. За мен Европа беше в културната сфера на Ватикана. Струваше ми се, че не можем да успеем в Европа без да разбираме Ватикана. Дори величествените Алпи, като че ли имаха малко значение в сравнение с Ватикана.

Отидох до Ватикана, където европейците се събират да се молят, и се помолих с такъв плам, че по лицето ми избиха капки пот. Молех се тази религия, която беше разделена между толкова много клонове и деноминации, да бъде обединена бързо. Бог е създал един свят, но хората са го разделили по начин, удобен за самите тях. Бях по-убеден от всякога, че тези разделения трябва да бъдат изтрити, а светът - обединен като едно. От Европа отидох в Египет и Близкия изток и завърших обиколката си за десет месеца.

Когато се върнах в Сеул, куфарът ми беше пълен с пръст и камъни от 120 места в четиридесет страни. Вземах почва и камъни от всяко място, на което слагах корейски пръст и камъни, и ги занесох в Корея. Така свързах Корея с тези четиридесет страни, за да ги подготвя за деня, в бъдеще, когато щеше да се осъществи един хармоничен мирен свят, с център Корея. После започнах подготовка за изпращане на мисионери в тези четиридесет страни.

Продължи>>

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие