Обещания, които никога не бива да бъдат нарушавани


Обещания, които никога не бива да бъдат нарушавани

По време на церемониите, свързани със сгодяване или бракосъчетание, които извършваме, аз карам булката и младоженецът да си дадат взаимни обещания, които никога да не нарушават. Първо, съпругът и съпругата трябва винаги да си имат доверие и да се обичат. Второ, никой от тях не трябва да наранява сърцето на другия. Трето, трябва да възпитават своите деца и внуци така, че те да поддържат сексуална чистота. Четвърто, всички членове на тяхното семейство трябва да си помагат и да се окуражават взаимно, за да станат наистина идеално семейство. Целомъдрието преди женитбата и верността в женитбата са от изключителна важност. Ето как уча хората да живеят - според най-висшия си потенциал като човешки същества, като създават и поддържат здрави семейства.

Женитбата е нещо повече от просто събиране на мъжа и жената заедно. Това е ценна церемония на отдаденост за осъществяване на Божието дело по сътворението. Женитбата е пътят, по който един мъж и една жена стават едно, създават нов живот и изпитват истинска любов. Посредством женитбата се създава една нова култура: формират се общества, изграждат се нации. Божият, изпълнен с мир, свят, се реализира чрез семейството. Именно в семейството е Небесното Божие царство.

Затова съпрузите и съпругите трябва да бъдат средища на мира. Между съпруга и съпругата трябва да има не само любов – двойката трябва също така да внася и хармония в своето семейство. Не е достатъчно съпругът и съпругата да се обичат и да живеят добре в съвместна любов. Всичките им роднини също трябва да се обичат. Казвам на булките и младоженците да имат много деца. Да раждаш деца и да ги възпитаваш е Божия Благословия. Немислимо е човешките същества да прилагат свой собствен стандарт на преценка и своеволно да прекъсват ценния живот, даден им от Бог. Всеки живот е благороден и ценен и за него трябва да се грижиш и да го пазиш.

Естествено, женени съпруг и съпруга трябва да поддържат взаимно доверие и да се грижат за своята любов. Обещанието, на което наблягам най-много за хората, които се подготвят да сключат брак, е „учете децата си да поддържат сексуална чистота”.
Това е едно очевидно обещание, но стана трудно то да се спазва в съвременното общество. Колкото по-лош става светът, толкова по-важно е да спазваме стриктно обещанието за сексуална чистота.

Съвършенството на човешките същества и мира в света стават посредством семейството. Предназначението на религията е всеки да следва пътя на доброто и да даде своя принос за създаване на идеален мирен свят. Независимо от това колко политици размишляват, те няма да сонесат мир. Никаква военна сила няма да осигури царството на мира. Началната точка за възцаряване на мира е семейството.

Когато за пръв път пристигнах в Америка през 1971 година, ветровете на безразборния секс вееха в страната и цялото общество беше объркано. Младежите с добро образование,бяха поразявани един по един. Ниския сексуален морал се превръщаше в норма. Болестите предавани по полов път се увеличиха неимоверно.

Сериозността на проблема беше задълбочена от политици, академици и свещеници. Те знаеха за съществуването на този проблем, но повечето от тях го пренебрегваха. Те се опитваха да извръщат поглед от грозната реалност, тъй като самите те не поддържаха сексуална чистота. Хората, които не спазват сексуална чистота, не могат да накарат на това децата си.

Деградацията в сексуалния морал сред възрастните разрушава семействата и води до разложение на децата. Липсата на морал и нравственост в личния живот на възрастните в крайна сметка разрушава живота на техните деца. Причината, в днешното общество, нивото на щастие да не съответства на материалното изобилие е, че семействата се рушат. За да спасят семействата, възрастните трябва да живеят правилно. След това вече ще е възможно да възпитат децата си в сексуална чистота.

Майката е крепостта, която предпазва семейството. Независимо колко може да се промени обществото, семейството ще остане здраво и мирно само, ако майката желае страстно да се жертва и служи. Именно в такова семейство могат да растат красиви деца. При възпитанието на своите деца имайте предвид, че онова, което те могат да видят и научат в семейството, е най-важно. Един рак, който се придвижва странично, не може да научи децата си да вървят право напред. Родителите трябва да дават добър пример. Истината е винаги много проста.

Най-трудният аспект на семейния живот е да се отгледат правилно децата. Ние ги раждаме с любов и ги отглеждаме с любов, но те не израстват винаги по начина, по който родителите им желаят. Което е по-лошото, днешната материалистическа цивилизация разрушава невинните умове на младите хора. Младите хора, които трябва да растат, за да станат отговорни възрастни, способни на изключителни неща, биват погубвани от наркотици. Предизвикваните от наркотиците състояния карат хората да губят досег със собственият си дух. Младите хора, които са изгубили своя дух, лесно могат да попаднат в капана на престъпленията и сексуалната безнравственост.

По време на юношеството децата мислят, че всичко трябва да бъде съсредоточено само в тях и проявяват тенденция да се съпротивляват на всичко, което родителите им кажат. Ако родителят не отвърне с разбиране, съществува вероятност детето да отиде в егоцентрични крайности. От друга страна, едно дете в юношеството си, може да бъде дълбоко разтърсено от всичко, което изглежда свързано с неговото сърце. Може би в един есенен ден детето ще види плод да пада от дърво, чиито листа са опадали. Детето не може да обясни това, но то е някак си свързано с неговото сърце и то ще се усмихне и ще преживее щастие. Това е знак, че в сърцето му обитава изначалното Божие естество.

Но ако по време на юношеството си децата са уловени в капана на емоциите на любовта, техните възприятия могат да бъдат замъглени и тяхната способност за преценка – снижена. Когато младеж и девойка се срещнат и започнат да разговарят, те се изчервяват и пулсът им се ускорява. Ако техните умове не са приведени в хармония с Божия стандарт, със сигурност ще бъдат изместени в егоцентрична посока. Те губят възможност да контролират телата си.

По време на юношеството, нашите клетки разтварят широко всички врати на любовта - както на физическото тяло, така и на духовното. Желанията на съзнанието ни и желанията на нашето тяло са трябва да станат едно и да функционират заедно. Когато придобием усет за любовта, започваме да обичаме миризми, които иначе сме мразили и харесваме вкусове които сме мразили. Искаме по цели нощи да слушаме любовни истории. Искаме да докосваме човека, когото обичаме. Тогава младежите започват да си мислят, че ще бъдат щастливи, просто ако установят някакви любовни взаимоотношения.

Но вратите на любовта са проектирани от Бог и са направени така, че да се отварят само в точно определеното време. Децата трябва да разберат, че е необходимо да изчакат точното време. Родителите са длъжни внимателно да научат на тези неща младите хора. Любовта е процес, с помощта на който ние израстваме, за да станем подобни на Бог. Независимо какво ни казва светът, това не е нещо, на което да се наслаждаваме по всяко време, когато пожелаем.

По време на юношеството детето може много да поиска, да подражава на действията от някой развълнувал го филм. Хората задават въпроса – какво му е лошото на това? Лошо е, защото безотговорните действия водят до разрушение. Когато децата станат по-зрели и придобият мъдрост и познания, те могат да контролират своите социални и преживявания и ще са наистина свободни да направят това, но не и по време на своето юношество.

Защо казваме: „Не давай нож на дете.” Защото детето ще го размахва навсякъде. Детето може и да се научи как да реже с ножа, но ще реже безконтролно. Може да отреже дори пръста на майка си. Защото то все още не разбира напълно последиците – затова не му даваме нож.

Комбинацията от родители, които не учат децата си на ценността на сексуалната чистота и деца, борещи се срещу своите родители, води до разбити семейства. Поради това обществата се разпадат. Поради това се разпадат и нациите. Поради това се разпада и човечеството. Продължи



За книгата
Отзиви
Предисловие
Съдържание
Идеала на Бог
Грехопадението
Цел на Месията
Второто пришествие

No comments:

Post a Comment

За книгата:

Книга-автобиография преподобного Мун Сон Мёна

«Човек на мира. Преподобния д-р Сан Мьон Мун. Автобиография»

Тази книга-автобиография на д-р Мун става бестселър в родината му, Корея. В нея той споделя спомените от изумителните събития в живота му: историята на неговото семейство и детството му, призива от Бог на 15 годишна възраст, ощесточеното преследване и хвърляне в затвора, както и създаването на Обединителната църква и мисионерската му работа.
Предисловие>> 1-ва Глава >>