Да бъдеш приятел на всички
След като настроя ума си да направя нещо, трябва да го пусна в действие незабавно. В противен случай не мога да спя. Като дете, понякога ми хрумваше нещо през нощта, но трябваше да чакам до сутринта, преди да го осъществя. Оставах буден и драсках по стената, за да мине времето. Това се случваше толкова често, че почти бях изкопал дупка в стената и парчета прах се трупаха по пода. Не успявах да заспя и ако съм бил третиран несправедливо през деня. В такъв случай ставах от леглото през нощта, отивах в дома на виновника и го предизвиквах да излезе и да се бие с мен. Сигурен съм, че трябва да е било много трудно за родителите ми да ме отгледат.Не можех да гледам как с някого се отнасят несправедливо. Щом станеше сбиване между децата в училище, аз се включвах като че ли бях отговорен да видя как правосъдието възтържествува във всяка ситуация. Решавах кое дете грешеше и се карах с него на висок глас. Веднъж отидох да видя дядото на едно момче, което беше побойник в квартала. Казах му: "Вашият внук направи това и то не е правилно. Моля, вземете мерки."
Може да бях див в своите действия, но бях дете с голямо сърце. Понякога посещавах моята омъжена по-голяма сестра в дома на семейството на съпруга й и исках да ми сложат оризови питки и пиле. Възрастните никога не се дразнеха от това, защото виждаха, че сърцето ми е изпълнено с топла любов.
Бях особено добър в това да се грижа за животните. Когато птиците си направиха гнездо на дървото пред нашата къща, издълбах малка дупка, за да могат да пият вода. Освен това разпръснах малко олющено просо от склада по земята, за да имат птиците какво да ядат. В началото те отлитаха, когато някой се приближаваше. Скоро обаче разбраха, че човека, който им дава храна, е някой, който ги обича и спряха да отлитат, когато се приближавах.
След което реших да се опитам да отглеждам рибки. Налових малко рибки и ги поставих в пълна с вода дупка. Сложих и шепа храна за рибки и я поръсих с вода. Когато станах на другата сутрин, обаче, открих, че през нощта всички рибки са умрели. Толкова ми се искаше да отглеждам тези рибки. Стоях там изумен и ги гледах как плуват мъртви по водата. Спомням си, че плаках през целия ден.
Баща ми имаше много колонии пчели. Той вземаше голям кошер и затягаше основа към дъното на кошера. Пчелите оставяха пчелния восък там, за да направят гнездо и събират там меда. Бях любопитно дете и исках само да погледна колко пчели има в кошера. Така че пъхнах лице в средата на кошера и бях сериозно нажилен от пчелите, в резултат от което цялото ми лице значително се поду.
Когато махнах основите от кошерите получих сериозно мъмрене от баща ми. След като пчелите бяха изградили кошерите си, баща ми сваляше основите и ги слагаше на една страна. Тези основи бяха покрити с восък, който можеше да се използва като гориво за лампи вместо масло. Взех тези скъпи рамки, накъсах ги и ги занесох в къщи, където не могат да си позволят да си купят масло за лампите си. Това беше добро дело, но го направих без разрешение на баща ми и затова бях остро порицан.
Когато бях на дванадесет имахме много малко играчки. Възможностите за избор бяха между нещо като „Не се сърди човече”, игра наречена Ют; подобна на шах игра, наречена Джанг-ги и игри с карти. Винаги ми е било приятно, когато много хора играят заедно. През деня предпочитах да играя Ют или пусках хвърчило, а вечер играех на игри с карти, като обикалях из селото. Това бяха игри, където победителят вземаше 120 вона (корейска парична единица) след всяка ръка и аз можех да спечеля поне веднъж на всеки три ръце. Вечерта срещу Нова година и първото пълнолуние от новата година бяха дните, когато най-много се играеше хазарт. В тези дни полицията си затваряше очите и никога не арестуваха заради хазарт. Отивах там, където възрастните играеха, дремвах през нощта и в ранните сутрешни часове, точно когато бяха на път да приключат, ги убеждавах да изиграем само три ръце. Вземах парите, които бях спечелил, купувах сироп и го носех на всичките си приятели, за да го опитат. Не се възползвах от парите за себе си или за да направя нещо лошо. Когато съпрузите на по-големите ми сестри посещаваха дома ни, исках разрешение да взема пари от портфейлите им. След това използвах тези пари, за да купя бонбони за бедните деца. Купувах им и сироп.
Във всички села беше естествено, че има хора, които имат средства и такива, които не живеят добре. Когато виждах дете, което си беше донесло варено просо на училище за обяд, не можех да ям по-добрия си обяд от ориз. Така че обменях ориза си за неговото просо. Чувствах се по-близък с децата от бедни семейства, отколкото с тези от богати семейства и исках по някакъв начин да се уверя, че не гладуват. Това беше нещо като игра, която ми харесваше най-много. Бях още дете, но ми се искаше да бъда приятел с всички. Всъщност, исках да бъдем нещо повече от приятели - исках да имам взаимоотношения, при които да можем да споделяме всичко от сърце.
Един от моите чичовци беше алчен човек. Семейството му притежаваше малък бостан близо до центъра на селото и всяко лято, когато пъпешите узряваха и издаваха сладък аромат, децата от селото му искаха от тях. Чичо ми, обаче, слагаше палатка на пътя, който минаваше край бостана и стоеше там да ги пази, отказвайки да даде дори един пъпеш.
Един ден отидох при него и попитах: "Чичо, може ли да отида на бостана ти и да ям пъпеши?" Чичо охотно отговори: "Разбира се, няма проблеми."
Казах на всички деца, че всеки, който иска да яде пъпеш, трябва да носи чувал и да се съберат пред дома ми в полунощ. В полунощ ги заведох до бостана на чичо ми и им казах: "Искам всички вие да си изберете ред пъпеши и да не се притеснявате за нищо." Децата се развикаха от радост и се затичаха към бостана. Отне само няколко минути, за да бъдат обрани напълно няколко реда пъпеши. Тази нощ гладните деца на селото седяха в едно пълно с детелини поле и ядоха пъпеши, докато стомасите им се издуха до пръсване.
На следващия ден имах големи неприятности. Отидох до дома на чичо ми, а там цареше хаос - като кошер, които е бил разбутан. "Ти, негоднико", викаше чичо ми към мен. "Твое дело ли беше това? Ти ли си този, който съсипа моята целогодишна работа да отглеждам тези пъпеши? "
Без значение какво казваше той, аз не смятах да отстъпвам. "Чичо", казах: "Не си ли спомняш? Каза ми, че мога да изям всички пъпеши, които искам. Децата от селото искаха да ядат пъпеши и тяхното желание беше и мое желание. Беше ли правилно да дам по един пъпеш на всеки, или - не? "Когато чу това, чичо ми каза: "Добре. Прав си." Това сложи край на неговия гняв. Продължи>>>
No comments:
Post a Comment