Пари, спечелени почтено, използвани в името на Бог
Парите, натрупани чрез бизнес операции, са свещени. За да бъдат свещени бизнес печалбите обаче, е важно да не лъжеш и да не правиш прекомерни печалби. Когато правим бизнес, винаги трябва да бъдем честни и никога не бива да начисляваме повече от 30 процента печалба. Парите, спечелени по този почтен начин, разбира се, трябва да бъдат харчени в името на Бог. Трябва да ги харчим с ясна цел и намерение. Това е принципът на бизнес ръководството, който съм поощрявал през целия си живот. Вярвам, че целта на бизнеса е не просто да правим пари. Тя е също за подкрепа на мисионерската дейност, която е Божие дело.
Една от причините да създам фондове за мисионерска дейност посредством бизнес беше, че не исках да вземам пари от нашите членове. Без значение колко възвишена може да е нашата цел, изпращането на мисионери отвъд океана не можеше да се извърши само с желание. Бяха необходими средства. Тези средства трябваше да бъдат спечелени в името на църквата. Средствата за мисионерска дейност трябваше да бъдат спечелени почтено. Едва тогава можехме да се гордеем с всичко, което правим.
Докато премислях различните възможности да направим пари, вниманието ми беше привлечено от пощенските марки. В онези дни предлагах на членовете да си пишат един на друг три пъти месечно. Изпращането на писмо струваше 40 вона, но аз им предлагах, вместо една марка от 40 вона, да слагат на писмата си 40 марки от по 1 вон. Взехме използваните марки от тези писма, продавахме ги и успяхме да направим през първата година един милион вона. Като видяхме, че тези използвани марки, които на пръв поглед изглеждаха незначителни, можеха да направят много пари, членовете ни продължиха тази работа през следващите седем години. Освен това, продавахме и черно-бели снимки на прочути места или на знаменитости, които оцветявахме на ръка. Този бизнес също допринесе значително за нашите църковни дейности.
Тъй като църквата растеше, пощенските марки и боядисаните снимки вече не бяха достатъчни, за да генерират средствата, от които имахме нужда за нашата мисионерска дейност. Трябваше да издигнем бизнеса си на по-високо ниво, ако искахме да изпращаме мисионери по света. През 1962 година, преди корейското правителство да реденоминира валутата, за 720,000 вона купихме един струг, който японците бяха използвали, но изоставили през 1945 година. След реденоминирането той струваше 72,000 вона. Корейските пари бяха обвързани с американския долар при съотношение 125 вона за долар, така че официалната стойност на капиталовложението беше 576 долара. Сложихме този струг в склада за брикети на къщата „вражеска собственост”, която използвахме като църква, и го нарекохме „Тонгил Индъстриз”.
„На вас този струг може да ви изглежда като нещо незначително, обясних аз. Може би се чудите що за бизнес ще правим, като взимаме тази стара и употребявана машина. Тази машина, която виждате тук, обаче, скоро ще се умножи на 7,000 и дори 70,000 струга, а компанията ще се развие заедно с отбранта и автомобилната индустрия. Тази машина, която инсталирахме днес, със сигурност ще бъде крайъгълният камък за изграждане на автомобилната промишленост в нашата страна. Имайте вяра. Бъдете убедени, че това със сигурност ще стане.”
Това казах аз на онези, които се бяха събрали пред склада за брикети. Това беше скромно начало, но нашата цел беше възвишена и велика. Те отвърнаха на моя призив и работеха всеотдайно. В резултат на това през 1963 година успяхме да започнем друг бизнес с по-широки мащаби. Той включваше изграждането на риболовно корабче. То беше пуснато край пристанището в Мансок Донг при Инчон и бе наречено Чон Сунг Хо, което означаваше Небесна победа. Около двеста души присъстваха на церемонията, с която това корабче беше изпратено в океана.
Водата е източник на живот. Всички ние сме родени от утробата на нашите майки. В нея е имало течност, така че ние сме родени от вода. Предприех направата на корабчето с вярата, че подобно на това както получаваме живот от водата, ние трябва да излезем в океана и да преминем през поредица изпитания там, за да бъдем способни да оцелеем и при изпитанията, пред които се изправяме на сушата.
Чон Сунг Хо беше изключително корабче. То плуваше през Жълто море и улови много риба. Реакцията на мнозина обаче беше, че имаме достатъчно работа на сушата, та да трябва да ходим в океана и да ловим риба. Аз усещах, че светът е на път да навлезе в океанска ера. Пускането на корабчето беше малка, но ценна първа стъпка в откриването на тази ера. Аз вече мислено си представях огромния океан с кораби по-големи и по-бързи от Чон Сунг Хо.
За книгата Отзиви Предисловие Съдържание | Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие |
No comments:
Post a Comment