ЗАЩО РАБОТИМ В ГЛОБАЛЕН МАЩАБ

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

ГЛАВА ЧЕТИРИ

ЗАЩО РАБОТИМ В ГЛОБАЛЕН МАЩАБ


Да заплатиш крайната цена, за да следваш Божия път

Щом бях освободен от затвора в Содемун, отидох в будисткия храм Габса на планината Гиероунг в провинция Чонгчеонг. Имах нужда да изцеля раните си от мъченията в затвора. Освен това, имах нужда от гора, където да се моля и да размишлявам за бъдещето на нашата църква. Не беше минало много време от края на Корейската война и да намериш достатъчно храна, за да оцелееш, често беше трудна задача. Въпреки тези краткосрочни трудности, беше важно да направя дългосрочни планове. Все още нямахме достатъчно голяма църква, която да побере всички членове по време на службите, но чувствах, че беше важно да прекарам известно време в размисли за далечното бъдеще.

След края на японското колониално робство и освобождението на Корея през 1945 година, двете държави не бяха установили дипломатически отношения. Япония не беше признала правителството в Сеул и Корея смяташе Япония за вражеска държава. Аз вярвах, че като се вземе предвид ситуацията в света, за двете държави е важно да възобновят своите контакти. Направихме опити да изпратим мисионер в Япония, но безуспешно. В крайна сметка, Бонг Чон Чой изпълни тази задача. През 1958 го повиках, за да се срещнем на планината зад храма Габса.

- Незабавно трябва да отидеш в Япония. Не трябва да се връщаш в Корея преди да си успял.

- Добре - каза без колебание той.
След това двамата с него изпяхме един корейски християнски химн, който започваше с думите:

„Призовани от Бога, ние почитаме Неговия призив;
Господи, ще отидем където ни кажеш.”

Слязохме от планината заедно силно въодушевени. Той изобщо не ме попита как ще се издържа в Япония или как се предполага да започне своята дейност там. Бонг Чон Чой беше много смел човек. На повечето корейци не беше позволено да пътуват до Япония. Единствената му възможност беше да влезе в страната без виза. Той трябваше да преживее много неща.

Бонг Чон Чой не знаеше дали ще успее, но беше готов, ако е необходимо, да даде и живота си. Докато не чух, че е прекосил невредим пролива до Япония, отложих всичко друго и седях, молейки се в малката стаичка в църквата. Не ядях и не спях. Даже бяхме взели заем от един и половина милиона вона, за да го изпратим в Япония. Имахме множество членове, които нямаха какво да ядат, но свидетелстването в Япония беше толкова важно, че всичко останало трябваше да бъде оставено настрани.

За нещастие, Бонг Чон Чой беше арестуван още с пристигането си в Япония. Беше хвърлен в затвора първо в Хирошима, а след това – в Ямагучи, преди да бъде депортиран обратно в Корея. Докато е бил в затвора, той е решил по-скоро да умре, отколкото да бъде изпратен обратно, затова започнал да се въздържа от храна. По време на този пост хванал треска. Японските власти решили да го вкарат в болница и да отложат неговото депортиране до възстановяване на здравето му. Докато бил в болницата, той успял да избяга.

След тези усилия, направени с риск за живота, в течение на година и половина, Бонг Чон Чой основал църква в Япония през 1959 година. Корея и Япония не установиха дипломатически отношения още шест години. Всъщност Корея, поради болезнените си спомени за страданията под японско владичество, които бяха все още твърде пресни, отхвърляше всякакви предложения за официални контакти.

Накарах нашия мисионер да се промъкне тайно в тази вражеска страна заради бъдещето на Корея. Вместо да отказва всякакви контакти, Корея трябваше да проповядва в Япония и така да бъде в положение на старши партньор в двустранните отношения. Корея беше обедняла материално, затова имаше нужда да отвори канал към японското правителство, да спечели Япония на своя страна, а след това и САЩ. Ето как Корея можеше да оцелее.

В резултат на успешните усилия да изпратим мисионер в Япония, в резултат на жертвата на Бонг Чон Чой, към църквата се присъедини един изключителен млад водач на име Осаму Кубоки, заедно с група млади хора, които го последваха. Японската църква се установи стабилно в резултат именно на тяхната работа.

Изпратихме мисионери в Америка на следващата година. Този път нямаше проблеми с визата. Те успяха да си извадят паспорти и визи преди да заминат. При осигуряване на паспортите бяхме подпомогнати от някои министри от Либералната Партия, които играха роля за хвърлянето ми в затвора Содемун. Преди това те ни се бяха противопоставяли, но сега ни помагаха. В онези дни САЩ изглеждаха като далечна страна. Някои от членовете на нашата църква се противопоставяха на идеята да изпращаме мисионери там, като казваха, че е по-важно първо да създадем наш фундамент в Корея. Аз обаче, убедих членовете във важността на тази мисия, като им казах, че ако не бъде решена кризата с Америка, Корея също ще пропадне. През януари 1959 година изпратихме Йунг Оон Ким, един от професорите, които бяха уволнени от университета Еуха. След това, през септември същата година, изпратихме Дейвид С.Ц.Ким. Работата, която те започнаха в Америка, беше призвана да обхване целия свят.

Продължи>>

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие