Да обичаш природата и да се учиш от нея

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Да обичаш природата и да се учиш от нея

Моята личност беше такава, че трябваше да зная всичко за това, което можех да видя. Не можех просто да мина през нещо повърхностно. Започвах да си мисля: "Как ли се казва тази планина? Какво ли има там? "Трябваше да отида да видя лично. Докато бях дете, се изкачвах до върховете на всички планини в радиус пет мили от нашия дом. Ходех навсякъде, даже отвъд планините. И така, когато видех дадена планина, сияеща в утринната слънчева светлина, можех да си представя какво има на нея, да гледам втренчено и да чувствам покой. Мразех дори да поглеждам към места, които не познавах. Трябваше да познавам всичко, което можех да видя и дори отвъд него. В противен случай умът ми ставаше толкова неспокоен, че не се търпеше.

Когато отивах в планината, докосвах всички цветя и дървета. Не ми беше достатъчно само за да гледам на нещата с очи, трябваше да докосна цветята, да ги помириша и дори да ги сложа в уста и да ги сдъвча. Толкова много се радвах на ароматите, на допира и вкуса, че нямаше да имам нещо против дори ако някой ми кажеше да пъхна нос в храстите и да го държа там цял ден. Обичах природата толкова много, че щом излезех навън, оставах да се скитам по хълмовете и полетата и забравях да се прибера вкъщи. Когато по-големите ми сестри отиваха в гората да събират диви зеленчуци, аз го водехнагоре по хълма и берях растенията. Благодарение на този опит, аз познавам много видове вкусни и богати на хранителни вещества диви зеленчуци. Особено обичах едно растение от семейство слънчогледови, наречено сеум-ба-гви (Ixeris dentata). Можете да го смесвате с пюре от червен боб и да го сервирате с кочуджан бибимбап – придава прекрасен вкус. Когато ядете сеум-ба-гви, трябва да го сложите в устата си и да задържите дъха си за няколко секунди. За това време горчивината излиза и вместо нея се появява един съвсем различен, сладък вкус. Важно е да хванете правилния ритъм, за да се насладите на прекрасния вкус на сеум-ба гви.

Обичах и да се катеря по дърветата. Най-често се качвах и слизах от един двеста годишен кестен в нашия двор. Харесваше ми гледката от горните клони на дървото. Можех да видя дори и отвъд входа на селото. Веднъж качил се там, не ми се слизаше. Понякога оставах на дървото до късно през нощта и най-малката от по-големите ми сестри излизаше от къщата и вдигаше голям шум за това колко опасно е да съм горе и се опитваше да ме накара да сляза.

"Йонг Mюнг, моля те, слез", казваше тя. "Късно е и трябва да си лягаш."
"Ако ми се доспи, мога да спя и тук."
Нямаше значение какво казваше тя, аз не мърдах от клона си в кестена. Накрая, тя губеше самообладание и започваше да вика по мен:
"Хей, маймуно! Слизай веднага оттам! "
Може би защото съм роден в годината на Маймуната толкова обичам да се катеря по дърветата. Когато бодливите плодове на кестена увисваха на групи от клоните, аз вземах някой счупен клон и подскачах, за да ги бруля. Спомням си, че това беше много забавно. Жал ми е за децата в наши дни, които не растат на село и не изпитват подобни удоволствия.

Птиците, които летяха волно в небето, също бяха обект на любопитството ми. От време на време прелитаха някои особено красиви птици и аз проучвах всичко, което можех за тях, забелязвайки разликите между мъжките и женските. Тогава нямаше книги, от които да научавам подробности за различните видове дървета, храсти и птици, така че трябваше да проучвам всяко нещо лично. Често пропусках яденето, защото ходех на излет в планините, за да търся местата, където отиваха мигриращите птици.

Веднъж в течение на няколко дни се качвах по дървото всяка сутрин и вечер, за да проверявам гнездото на една сврака. Исках да видя как снася своите яйца. Най-накрая видях как свраките снасят, а с птицата даже станахме приятели. Първите няколко пъти щом ме видеше, свраката издаваше силен крясък и вдигаше голям шум. По-късно, обаче, тя оставаше спокойна дори когато се приближавах.

Насекомите в тази област също бяха мои приятели. Всяка година, в края на лятото, една цикада с ярки цветове, пееше в горните клони на райската ябълка, която растеше точно пред стаята ми. Всяко лято бях благодарен, когато силните, дразнещи звуци на другите видове цикада, които вдигаха шум през цялото лято, изведнъж спираха и ги заменяше песента на цикадата с красивите шарки. Нейната песен ме уведомяваше, че влажният летен сезон скоро ще премине и ще настъпи хладната есен.

Техният звук приличаше на: "Сулу Сулулулулулу!" Щом чуех цикадата да пее така, поглеждах към райската ябълка и си мислех: „Разбира се, докато пее, тя ще пее от най-високото място, за да може всеки от селото да я чуе и да й се радва. Кой би я чул, ако влезеше в кладенеца и пееше оттам?”

Скоро установих, че и летните цикади и пъстрата цикада всъщност издаваха любовни звуци. Дали пееха „Мем мем мем” или „Сулук сулу”, те издаваха тези звуци, за да привличат с тях своите партньори. Щом осъзнах това, не можех да не се засмивам всеки път, когато ги чувах да пеят. „О, значи искаш любов, така ли? Продължавай да пееш и си намери добър другар”. Постепенно научих как да се сприятелявам с всичко в природата така, че да можем да споделяме сърцата си.

Жълто море е само на около две и половина мили от нашия дом. Беше достатъчно близо, за да мога лесно да го видя от всяко високо място близо до нас. Имаше поредица от водни басейни по пътя към морето, а между тях течеше рекичка. Често ходех да копая около някой от тези басейни, миришещи на застояла вода, за да ловя в калта сладководни риби и раци. Ровех навсякъде, за да хващам различните видове воден живот – така опознах всички. Змиорките, по природа, не обичат да се виждат, затова крият дългите си тела в рачешки дупки и на други подобни места. Често, обаче, не се побираха целите в тези дупки, така че краищата на опашките им оставаха да стърчат извън тях. Лесно ги ловях - просто хващах опашката и издърпвах змиорката от нейната дупка. Ако имахме гости и те искаха да ядат задушени змиорки, за мен не представляваше никаква трудност да изтичам по дългия три и половина мили път до басейните и да се върна с около пет. По време на летните ваканции често пъти хващах повече от четиридесет змиорки за един ден.

Имаше едно задължение, което не харесвах - да храня кравата. Често, когато баща ми кажеше да нахраня кравата, аз я завеждах до поляната на съседното село, където я връзвах и оставях. Но след известно време започвах да се притеснявам за кравата. Когато погледнех назад, виждах, че още е там - точно там, където съм я вързал. Тя просто си стоеше там по половин ден или повече, мучеше и чакаше някой да дойде да я нахрани. Като я слушах как мучи в далечината, започвах да я съжалявам и да си мисля: "Ама че крава! Какво да правя с теб?" Може би можете да си представите как се чувствах когато пренебрегвах мученето на кравата. При все това, когато се връщах при нея късно вечерта, тя не се сърдеше и не се опитваше да ме намушка с рогата си. Вместо това, изглеждаше щастлива да ме види. Това ме накара да осъзная, че гледната точка на човека относно основната му цел в живота трябва да бъде като тази на кравата. Изчаквай времето си търпеливо и нещо добро ще дойде при теб.

Имаше едно куче в дома ни, което обичах много. То беше толкова умно, че когато ставаше време да се върна от училище, ме посрещаше на голямо разстояние от дома. Изпитваше щастие всеки път, когато ме видеше. Винаги го галех с дясната си ръка. Дори когато се оказваше откъм лявата ми страна, то минаваше отдясно и търкаше лице в мен, молейки се да бъде погалено. Галех го с дясната си ръка по главата и гърба и обратно. Ако не го направех, кучето скимтеше и обикаляше около мен, докато вървях по пътя. "Ах ти, калпазанино", казвах аз. "Знаеш за любовта, нали? Харесва ли ти любовта?"

Животните знаят за любовта. Виждали ли сте някога кокошка носачка върху яйцата си, докато се излюпят? Кокошката държи очите си отворени и запъва крак в земята, така никой да не може да се приближи до тях. Аз влизах и излизах от курника, знаейки, че ядосвам кокошката. Когато влизах, тя изпъваше шия и се опитваше да ме уплаши. Вместо да се оттегля, тръгвах заплашително към нея. След като влезех и излезех така няколко пъти, кокошката просто се преструваше, че не ме вижда, но оставаше настръхнала с дългите си и остри нокти. Тя изглеждаше като че ли иска да ме нападне, но не можеше да мръдне, защото беше върху яйцата. И така, тя просто си седеше там и страдаше. Аз се доближавах и докосвах перата й, но тя не помръдваше. Сякаш беше решена да не мърда от това място, докато не се излюпеха яйцата, дори това да означаваше да остави някого да оскубе всички пера от гърдите й. Тъй като е твърдо свързана с яйцата си посредством любовта, кокошката има авторитет, който не позволява дори на петела да прави каквото си иска.
Кокошката има пълна власт над всичко под небето, сякаш казва: "Не ме интересува кой си. По-добре не безпокой тези яйца! "

Демонстрация на любов има и когато прасето ражда прасенца. Следях едно прасе майка и видях как роди своите малки. В момента на раждането, свинята майка го изтласква със силно грухтене и прасето се плъзва на земята. Прасето издава поредното силно грухтене и излиза второ прасенце. Както при котките и кучетата. Бях много щастлив да видя как идват на света тези малки животинки-бебета, които още не бяха отворили очите си. Не можех да не се смея от радост.

От друга страна, много страдах, когато ставах свидетел на смъртта на животно. Близо до селото имаше кланица. Щом кравата влезеше в кланицата, касапинът се появяваше от нищото и я удряше по главата с железен чук с големината на човешка ръка. Кравата падаше. В следващия момент, кожата й биваше отделяна и краката й биваха отрязвани. Беше вкопчена така отчаяно в живота, че останките от отрязаните й крака продължаваха да потръпват. Очите ми се насълзиха като видях това и заплаках с глас.

Още от дете имах една особеност. Знаех неща, които другите не знаеха и притежавах по рождение определени способности. Ако кажех, че ще вали, валеше. Можех да си седя у дома и да кажа: "Еди-кой-си старец в съседното село днес не се чувства добре." И винаги бивах прав. Още от осем годишен бях известен като шампион по сватосване. Само поглеждах снимка на бъдещи булка и младоженец и можех да позная всичко. Ако кажех: "Тази женитба е лоша", впоследствие те неизбежно се развеждаха. Правих това докато стана на 90 и сега мога да кажа много за даден човек дори само като погледна как седи или как се смее.

Ако се фокусирах върху мислите си, можех да кажа какво правят в определен момент по-големите ми сестри. Затова, въпреки че по-големите ми сестри ме харесваха, те също така се и страхуваха от мен. Те смятаха, че знам всичките им тайни. Може и да изглежда, че имам някаква невероятна паранормална сила, но всъщност това съвсем не е изненадващо. Дори мравките, които често смятаме за незначителни същества, могат да кажат кога идва дъждовния сезон и отиваха там, където да останат сухи. Хората, които са в хармония с природата, трябва да бъдат в състояние да кажат какво предстои. Това не е толкова трудно нещо.

Можете да разберете накъде ще духа вятъра, например, като разгледате внимателно гнездото на свраката. Свраката прави входа на гнездото си в посока противоположна на посоката, в която ще духа вятъра. Тя взема клонки в човката си и ги сплита заедно, а след това взема кал с клюна си и замазва горната и долната част на гнездото, така че дъждът да не прониква вътре. Тя подрежда края на клонките така, че да са в една и съща посока. Също както улука на покрива, това кара дъжда да тече към едно място. След като дори свраките притежават такава мъдрост, която да им помага да оцелеят, не би ли било естествено да я имат и хората?

Когато бях на пазара за крави с баща ми, се случваше да кажа: "Татко, не купувай тази крава. Една добра крава трябва да има хубав врат, силни копита, здрави бутове и гръб. Тази крава не е такава. Естествено, никой не купуваше тази крава. Баща ми питаше: "Откъде знаеш всичко това?" А аз отговарях: "Знам това още от утробата на майка си." Разбира се, това беше шега. Ако обичате кравите, можете да кажете много неща за тях.

Най-мощната сила в света е любовта и най-страшното нещо е ум и тяло обединени в едно. Ако притихнете в себе си и съсредоточите ума си, има място, където умът може да се успокои. Трябва да позволите на своя ум да отиде на това място. Когато съсредоточите ума си в това място и заспите, когато се събудите, ще бъдете изключително чувствителни. Това е момента, когато трябва да отхвърлите всички странични мисли и да съсредоточите своето съзнание. След това ще можете да общувате с всичко. Ако не ми вярвате, опитайте. Всяка форма на живот в света се стреми да се свърже с това, което й дава най-много любов. Така че, ако има нещо, което не обичате истински, то вашето притежание или власт са фалшиви и ще бъдете принудени да се откажете от тях. Продължи>>>