Като нажежен метеор

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Като нажежен метеор

След като завърших института в Кионгсонг през 1942 г., отидох в Япония, за да продължа образованието си. Отидох, защото имах чувството, че се нуждая от точна информация за Япония. Във влака до Пусан не можех да спра сълзите си. Увих се с палтото си и заплаках на глас. Толкова много плаках, че носът ми потече и лицето ми подпухна. Наскърбяваше ме мисълта, че напускам страната си, докато тя страдаше под игото на колониалното управление. Докато хлипах, гледах през прозореца и виждах, че хълмовете и реките бяха още по-тъжни от мен. Видях със собствените си очи сълзите от тревата и дърветата. При вида на тази гледка, си казах: "Обещавам на хълмовете и реките на моята родина, че ще се върна, носейки с мен нейното освобождение. Така че, не плачи, а ме очаквай. "

Качих се на ферибота Пусан-Шимоносеки на 1 април в два часа сутринта. Онази нощ имаше силен вятър, но аз не можех да напусна палубата. Стоях там и гледах как светлините на Пусан постепенно се отдалечаваха. Останах на палубата до сутринта. При пристигането в Токио, влязох в Уаседа Коутоу Коугакко, училище по техническо инженерство, свързано с университета Уаседа. Учих в Електроинженерния факултет. Избрах електротехника, защото чувствах, че без да се познава съвременното инженерство, не може да се създаде нова религиозна философия.

Невидимият свят на математиката има нещо общо с религията. За да направи нещо велико, човек трябва да се отличи с разсъжденията си. Може би заради голямата си глава, аз бях добър в математиката, която другите смятаха за трудна - харесваше ми да я уча. Главата ми беше толкова голяма, че ми беше трудно да намирам шапки, които да ми стават. Наложи се да ходя два пъти до фабриката за една шапка, направена по поръчка за мен. Размерът на главата ми може да има нещо общо и с моята способност да се съсредоточавам върху нещо и да завършвам сравнително бързо това, което на друг можеше да отнеме няколко години.

По време на обучението си в Япония, аз обсипвах моите учители с въпроси, точно както бях правил, докато бях в Корея. След като започвах да задавам въпроси, аз продължавах и продължавах. Някои учители се преструваха, че не ме виждат и просто ме пренебрегваха, когато питах: "Какво мислите за това?" Ако имах съмнения за нещо, аз не оставах удовлетворен, докато не проследявах нещата до корените им. Не се опитвах умишлено да злепоставя моите учители – просто усещах, че ако ще уча даден предмет, трябва да го проуча из основи.

На бюрото си в пансиона винаги съм имал три Библии, сложени отворени една до друга. Една от тях беше на корейски, една на японски и една на английски. Четях едни и същи пасажи и на трите езика отново и отново. Всеки път, когато четях един пасаж, си подчертавах стихове и си водех бележки в полетата, докато страниците на моите Библии се изпълнеха с черно мастило и ставаха трудни за четене.

Скоро след като започна училището, аз присъствах на събитие, провеждано от Асоциацията на корейските студенти за приветстване с добре дошли на новите студенти от страната ни. Там изпях една песен от родината ни с много плам, показвайки на всички любовта ми към моята страна. Японската полиция присъстваше, а това беше времето, когато от Корея се очакваше да се впише в японската култура. Въпреки това, аз гордо пях песента на корейски. Донг Мун Еом, който беше влязъл в Архитектурния факултет тази година, беше дълбоко развълнуван, като ме чу да пея тази песен и от този момент нататък станахме приятели за цял живот.

През това време корейските студенти, които бяха включени в различни училища в района на Токио, бяха образували тайно движение за независимост. Това е естествено, тъй като нашата родина пъшкаше в агония под японската колониална власт.

Движението нарасна в отговор на това, което японците наричат Великата източна азиатска война (1937-1945). Когато войната се засили, Токио започна да вика на задължителна военна служба корейски студенти като "студенти-войници" и да ги изпраща на фронта. Такава политика подтикна тайното движение за независимост към решителни действия. Имахме широки дебати за това какво да правим във връзка с Хирохито, императора на Япония. Заех основна позиция в движението. Това включваше работа в тясно сътрудничество с временното правителство на Република Корея, разположено в Шанхай, и ръководено от Ким Гу. Моята отговорност в тази изискваше да мога да пожертвам живота си. Въпреки това не се поколебах, защото чувствах, че ако умра, то щеше да е за праведна кауза.

Имаше полицейски участък до университета Уаседа. Японската полиция надуши моята работа и ме следеше зорко. Полицията винаги знаеше кога ще се завърна в дома си в Корея по време на училищната ваканция и ме следваше до самия док, за да е сигурна, че съм заминал. Даже не помня колко пъти бях арестуван, бит, измъчван и заключван в килия от полицията. Дори при най-тежките мъчения, обаче, отказвах да им дам информацията, която искаха.

Колкото повече ме биеха, толкова по-смел ставах. Веднъж, на моста Йотсугава, имах сблъсък с полицаи, които ме преследваха. Изтръгнах парче от парапета на моста и го използвах като оръжие в битката. В онези дни, аз бях като нажежен метеор.

Продължи>>

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие