Паметникът на Вашингтон, 1976
През септември 1975 основахме Теологическата обединителна Семинария в Беритаун, северно от Ню Йорк. На междурелигиозна основа събрахме преподаватели, представляващи юдеизма, протестантството, католицизма, източното православие и източната философия. Когато изнасяха лекции за своите собствени религии, нашите студенти им задаваха много трудни въпроси. Часовете се превръщаха във форуми с оживени дебати.
Когато преставители от всички религии се събират заедно и дискутират, неправилните концепции се пропукват и хората започват да се разбират по-добре помежду си. Надарените млади хора завършваха своето ниво на образование в нашата семинария и влизаха в докторските програми на Харвард, Йейл и други водещи университети в САЩ. Днес те са способни да водят религиозния свят в глобален мащаб.
През 1974 и 1975 бях поканен да говоря на Капитолийския хълм. Говорих пред членове на Камарата на представителите на тема “Единна Божия нация.”
Обърнах се към конгресмените така, както се обръщах към младите хора на улицата и им казах: „Америка беше родена в резултат от Божията Благословия. Благословията, обаче, не е само за американците. Това беше Божия Благословия за света, дадена чрез Америка. Америка трябва да разбере принципа на тази Благословия и да пожертва интересите си, за спасението света. За това, трябва ново пробуждане, което да позволи на Америка да се върне към духът на своите основатели. Християнството, което беше разделено на множество деноминации, трябва да бъде обединено, да обхване всички религии и да открие ново бъдеще за световната цивилизация”.
Аз бях първият чуждестранен религиозен лидер, поканен да говори пред американския Конгрес. След като бях поканен повторно, още повече хора се заинтересуваха за преподобният Мун от Корея.
През следващата година на 1 юни, 1976, на Янки Стейдиъм в Ню Йорк сити, организирах празнуване в чест на двестагодишнината от независимостта на Америка. По това време Америка неможеше толкова мирно и спокойно да празнува. Тя чувстваше заплахата на комунизма и младите хора живееха живот, твърде далеч от желанията на Бог, занимавайки се с неща като наркотици и свободен секс. Чувствах, че Америка е сериозно болна. Отидох на честването, като хирург, който отваря сърцето на умиращия Ню Йорк.
В този ден паднаха проливни дъждове и силният вятър отвя украсата по терена, но никой не помисли да си отиде и да се скрие от дъжда. Хорът пееше “You are my sunshine” (Ти си моето слънце) и всички на стадиона започнаха да пеят с тях. Те пееха песен за слънчевата светлина, въпреки че бяха подгизнали от дъжда. Устата им пееше за слънчевата светлина, но очите им плачеха. Това беше момент, когато дъждът и сълзите се смесваха. След това, за всеобщо учудване, когато се качих на сцената, за да говоря, слънцето проби през дъждовните облаци. Сякаш Бог беше чул тяхната песен.
Докато бях в училище, се занимавах известно време с бокс. Можеш да удариш добрия боксьор много пъти и той да не усети ударите, но ако го удариш със сериозен ъперкът, дори най-добрият боксьор ще бъде разтърсен. Мислех да нанеса солиден ъперкът на Америка. Чувствах, че ще е нужно доста по-голямо събрание, за да може името “Сан Мьонг Мун” да бъде дълбоко гравирано в съзнанието на американците.
Във Вашингтон, столицата на САЩ, на място, което се намира по права линия от Капитолия, има монумент на Вашингтон. Това е обелиск, като заострен молив и изправен на единия си край. Голяма затревена площ се простира към паметника на Линкълн. Тази площ представлява символично сърцето на Америка. Планирах да проведа голям митинг на това място.
За да направим това, трябваше да получим разрешение от американските власти и Отдела по парковете. Повечето от американските власти не ни харесваха много. Преди това бях призовал във вестниците, хората от Америка да простят на бившия президент Никсън, изпаднал в критична ситуация заради аферата Уотъргейт. Моят възглед беше много непопулярен. Затова американското правителство продължи да отхвърля и едва четиридесет дни преди събитието можахме да получим разрешение.
Нашите членове също смятаха, че това е твърде амбициозен план и не трябва да го продължаваме. Националната Алея край паметника на Вашингтон беше в открит парк в средата на града. Нямаше много дървета – само широка затревена площ. Ако дойдеха малко хора, щеше всеки да забележи. За да се изпълни подобна огромна площ, бяха необходими стотици хиляди хора. Нашите членове искаха да знаят как ще стане това.
До тогава само двама души бяха провеждали големи събития в Националната Алея. Д-р Мартин Лутър Кинг младши беше събирал борци за гражданските права на стъпалата на паметника на Линкълн и преподобния Били Греъм беше правил голямо събиране там.
Това беше място с огромна символика. Там отправих своето предизвикателство.
Молих се безспир за този митинг. Четири пъти преписвах речта, която щях да изнеса. Една седмица преди събитието все още имах смесени чувства за това, което трябваше да кажа в своята реч. Накрая, три дни преди събитието, завърших текста. По принцип аз не говоря по предварително изготвени текстове. В този случай направих изключение, тъй като държах да мине добре. Знаех, че това трябва да бъде изключително важно събитие, макар че не бях съвсем сигурен по какъв начин ще стане това.
Никога няма да забравя какво стана в онзи ден, на 18 септември 1976. Хората започнаха да се събират край паметника на Вашингтон отрано сутринта. Събраха се към 300 000 души. Невъзможно беше да се каже откъде дойдоха всички тези хора. Всички бяха с различен цвят на кожата и косата. Всички раси, които Бог е изпратил на Земята, се бяха събрали в този ден. Това беше събиране от глобален мащаб, което не се нуждае от допълнително описание.
Застанах пред тях и заявих: „Бог подготви Америка за двеста години. Време е за пробуждане. Америка трябва да приеме своята глобална отговорност. Въоръжена с Божието учение, тя трябва да освободи комунистическия свят и най-после да изгради Царството Божие тук, на земята.” Речта ми беше прекъсвана множество пъти от викове и аплодисменти.
„Нюзуиик”, в един годишен преглед в снимки, на основните събития през 1976, публикува моя снимка и ме споменава като част от промените от 1970-те. От друга страна, все повече хора започваха да ме гледат с внимание и страх. За тях аз бях не повече от странен фокусник, дошъл от Изтока. Аз не бях бял мъж, на когото можеха да повярват и когото да следват. Фактът, че казвах неща, които бяха малко по-различни от онова, което бяха чували в своите църкви, ги караше да се чувстват много несигурни. В частност, те не можеха да позволят ситуация, в която белите младежи да покажат респект и да последват един азиатец с дръпнати очи.
Започнаха да разпространяват слухове, че промивам мозъците на невинните млади бели хора. Знаех, че върху мен ще се стовари нова криза. Но аз не се страхувах, тъй като правех това, което трябваше.
Америка е известна като страна на свободата и равенството, където хора от всички раси са дошли да осъществят американската мечта. В действителност обаче, има много борби, произтичащи заради расова и религиозна дискриминация. Това са хронични заболявания, вградени дълбоко в американската история и затова - много по-трудни за изцеление, отколкото социалните болести като аморалност и материализъм, които възникнаха вследствие изобилието на 1970-те.
Някъде по това време аз често посещавах афро-американски църкви в подкрепа на междурелигиозната хармония. Сред черните лидери съществуват някои, които – по маниера на д-р Кинг, работеха, за да се справят с расовата дискриминация и да въдворят Божия свят на мира.
Някои от тези пастори си окачваха в мазето картини с пазар на роби, които бяха съществували стотици години преди да бъдат забранени. Едно такова изображение беше на чернокож, изгорен жив, докато виси на дърво. Друго беше на чернокожи мъж и жена, съблечени и гледани като стока от потенциалните купувачи на роби. Друго пък беше на бебе, което плаче, докато го вземат от майка му. Трудно е да се повярва ,че човешките същества са способни на подобни варварски действия, показани толкова ясно в тези изображения.
„Почакайте и ще видите”, казах аз на хората, които се бяха събрали на 24 октомври 1975. „В следващите трийсет години ще има президент на САЩ, роден в смесено семейство между черната и бялата раса.”
Пророчеството, което направих в онзи ден, вече е факт с избирането на Барак Обама за президент, който е прекарал голяма част от зрелия си живота в Чикаго. Това пророчество не се сбъдна само. Множество хора проляха кръвта и потта си, за да премахнат борбата между расите и сега тези усилия дават своите плодове.
Изненадващо, част от свещениците на официалните църкви в Америка дойдоха и доведоха своите членове на събирането край паметника на Вашингтон. Те решиха, че моето послание е преминало отвъд вероизповеданията и че аз вдъхновявам хората. Аз ги призовавах да преодолеят различията на вероизповеданията и религията и тези думи се осъществиха на това събиране. Митингът при паметника на Вашингтон беше чудо. Присъстваха триста хиляди души – това беше най-голямото събиране, правено някога на Националната алея.
 За книгатаОтзиви Предисловие Съдържание |  Идеала на БогГрехопадението Цел на Месията Второто пришествие |
No comments:
Post a Comment