Преподобният Мун – причина за нова американска революция
Първоначалното топло гостоприемство, показано ми от американците, започна да охладнява, дори да става враждебно. Те цинично поставиха въпроса как един религиозен лидер от Корея, незначителна страна, която едва е оцеляла от глада и войната, се осмелява да призовава американците да се покаят.
Не само американците ми се противопоставяха. Реакцията на японската Червена армия, в съюз с комунистите от целия свят, беше особено силна. Те дори бяха хванати от ФБР в опит да се промъкнат в тренировъчния ни център в Бостън, където често отсядах. Имаше толкова много опити да ме наранят, че децата ми не можеха да ходят на училище без охрана. Поради продължаващите заплахи за живота ми известно време аз говорех зад бронирано стъкло.
Въпреки това протовопоставяне, поредицата лекции на човека с дръпнатите очи от Изтока предизвикваше все по-голям интерес. Хората започнаха да слушат учението, което беше напълно различно от всичко, което бяха чували дотогава. Съдържанието на лекциите, третиращи фундаменталните принципи на вселената и стремящи се да пробудят духа основателите на Америка, беше глътка свеж въздух за американците, които бяха попаднали в ада на аморалността и мързела.
Американците преживяха революция на съзнанието чрез моите лекции. Младите хора започнаха да ме следват, да ме наричат "Отец Мун" или "преп. Мун" и намаляваха своите дълги до раменете коси и мърлявите си бради. Когато се промени външния вид на човека, съзнанието също се промент. Така Бог започна да влиза в сърцата на младите, потопени в алкохол и наркотици.
Лекциите бяха посетени от различни млади хора, от всякакви религии и групи. Когато прекъсвах моите проповеди, за да попитам "Има ли тук презвитерианци?" много млади хора вдигаха ръце и казваха: "Тук. Тук." Ако питах:" Има ли католици?" Ръцете отново се вдигаха. Когато питах: "Ами баптисти от Юга?", мнозина отново отговаряха, "Аз. Аз."
"Защо идвате да ме слушате, вместо да отидете и да чуете проповед от вашата собствена религия? "- питах аз. "Вървете си в къщи и отидете в собствената си църква, за да чуете Божието слово."
Когато казах това, публиката отговори: "Искаме да чуем преп. Мун! "
Все повече и повече хора, започнаха да се събират - идваха и пастори от Презвитерианската и Баптистката църкви, водейки със себе младежи от техните църкви. С течение на времето преп. Мун се превърна в икона, представляваща революция на съзнанието в американското общество.
Учех американските млади хора как да издържат на трудностите. Старателно ги учех на принципа, че човек трябва да е в състояние да управлява себе си, преди да може да управлява вселената. Моите учения даваха ново вдъхновение на американските млади хора, живеещи в епоха на объркване. Те викаха в съгласие с моето послание за сексуална чистота и истински семейства. Приемаха толкова ентусиазирано, че ме караха да се потя от вълнение.
„Искате ли да носите кръста на болката?” попитах ги. „Никой не иска да следва кръста. Сърцето ви може да иска да върви по този път, но тялото ви казва „не!” Само защото нещо е приятно за очите, не означава, че е добро за сърцето. Има много неща, които изглеждат добре, но като разгледаш техния вътрешен аспект виждаш, че са зли. Ако се хванете, че търсите само неща, приятни за окото и се опитвате да следвате този път, трябва незабавно да спрете себе си и да си кажете: „Калпазанин!” Освен това, ако чувствате желание да ядете неща приятни само за устата, трябва да сгълчите тялото си и да му кажете „Калпазанин!” и да се спрете. Вие, младите хора, сте привличани от противоположния пол, нали? В такъв случай също трябва да се противопоставите на подобни влечения. Ако човек не може да контролира себе си, той не може да направи нищо в света. Приемете, че ако вие се пречупите, ще се пречупи и Вселената.”
Учех ги на мотото, което бях следвал като млад: „Преди да търсите начин да контролирате вселената, първо усъвършенствайте своята способност да контролирате себе си.” Америка притежава огромно богатство и става обсебена от материалните блага. Стоях в средата на тази материална цивилизация и говорех за неща, свързани с разума и сърцето. Съзнанието не може да се види с очи или да се пипне с ръка. При все това, ние определено сме управлявани от своето съзнание. Без съзнанието си сме нищо. След това говорих за истинската любов, любовта с център Бог, която трябва да управлява нашето съзнание. Казах, че на истинска свобода можем да се радваме само когато имаме ясно разбиране за себе си на основата на истинската любов и в състояние на самоконтрол.
Учих ги на ценността на труда. Трудът не е страдание, а съзидание. Причината, поради която човек може да работи цял живот и да бъде щастлив е, че трудът е свързан с Божия свят. Трудейки се хората променят създаденото от Бог по свой начин. Ако правите нещо, което да дадете на Бог за спомен, няма да мислите негативно за труда. Мнозина млади американци бяха толкова потопени в изобилния живот, осигурен им от материалистическата цивилизация, че не изпитваха радост от това да работят. Затова аз ги учех да работят, изпълнени с радост.
Също така ги събуждах за радостта от това да обичаш природата. Младите хора бяха уловени в неморалната култура на градовете и заробени в егоистичен живот, затова им говорих колко е ценна природата. Природата ни е дадена от Бог. Той ни говори посредством нея. Грях е да разрушаваш природата за удоволствие или заради някакви пари. Природата, която разрушим, ще си проправи път обратно към нас и като отрова ще направи труден живота на потомците ни. Трябва да се върнем към природата и да се вслушаме в това, което тя ни казва. Говорех на младите хора от Америка, че когато отворим сърцата си и се вслушаме в това, което природата ни казва, можем да чуем Божието Слово.
 За книгатаОтзивиПредисловиеСъдържание |  Идеала на БогГрехопадениетоЦел на МесиятаВторото пришествие |
No comments:
Post a Comment