Колкото е по-силна болката – толкова повече трябва да обичате

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Колкото е по-силна болката – толкова повече трябва да обичате

Бях обхванат от крайно объркване. Не можех да отворя сърцето си пред своите родители и да споделя огромните си тайни с тях. Но не можех и да ги запазя за себе си. Не знаех какво да правя. Ясно беше, че бях получил специална мисия от Небето и това беше огромна отговорност. Потръпвах от страх при мисълта, че може да не съм в състояние да се справя сам. Вкопчих се в молитвите повече, отколкото преди, в опит да успокоя обърканото си сърце, но дори и това нямаше ефект. Без значение колко се опитвах, не можех да се освободя нито за миг от спомена, че съм срещнал Иисус. В опит да успокоя сърцето и сълзите си, съчиних следното стихотворение:

Корона на славата

Когато се съмнявам в хората, аз чувствам болка.
Когато съдя хората, е непоносимо.
Когато мразя хората, моето съществуване е безмислено.

И все пак, аз вярвам, а ме мамят.
Аз обичам, а ме предават.
Страдам и скърбя тази вечер, обхванал главата си с ръце,
Греша ли?

Да, греша.
Дори да ви лъжат – вярвайте!продължавай да вярваш.
Дори да ви предават – прощавайте!
Обичайте докрай дори този, който ви мрази.

Изтрий сълзите си и приветствай с усмивка
Този, който познава само измамата,
И този, който те е предал без съжаление.

О, Господи, любовта боли.
Виж ръцете ми.
Положи ръка на гърдите ми.
Сърцето ми е препълнено с мъка.

Но ако обичам действалите против мен,
Аз побеждавам.
Ако си направил същото,
Ще ти дам Короната на славата.

Срещата ми с Иисус промени живота ми напълно. Неговият скръбен израз беше се врязал в сърцето ми сякаш беше отпечатан там и аз не можех да мисля за нищо друго. От този ден нататък аз се потопих напълно в Божието слово. От време на време бях заобиколен от безкрайна тъмнина и изпълнен с такава болка, че ми беше трудно да дишам. В други моменти сърцето ми се изпълваше с радост, като че ли гледах възхода на утринното слънце над хоризонта. Преживях поредица от дни като тези, които ме отвеждаха все по-дълбоко в света на молитвата. Обхващах нови думи на истината, които Иисус ми даваше директно и се оставях да бъда напълно запленен от Бога. Започнах да живея съвсем различен живот. Имах много неща, за които да си мисля и постепенно станах особено мълчалив.

Всеки, който следва пътя на Бога, трябва да преследва целта си с цялото си сърце и с пълна всеотдайност. Тя изисква непоколебимост с оглед целта. Аз съм упорит по рождение, винаги съм бил много упорит. Използвах тази дадена ми от Бога упоритост, за да преодолявам трудностите и да следвам пътя, който ми беше даден. Всеки път, когато започвах да се колебая, аз се успокоявах, като си спомнях: "Получих Божието слово пряко." Не беше лесно да се избере този курс на действие, защото щеше да изисква от мен да жертвам останалата част от младостта си. Понякога чувствах, че бих предпочел по-скоро да избягам от този път.

Мъдрият човек поставя надеждата в бъдещето и продължава да върви напред без значение колко трудно може да бъде това. Глупакът, обаче, ще изхвърли своето бъдеще в името на непосредственото щастие. Аз също понякога имах глупави мисли, когато бях много млад, но в крайна сметка избирах пътя на мъдрия човек. С удоволствие предлагах живота си, за да продължа да следвам пътя, който Бог желаеше. Не бих могъл да избягам, дори ако се бях опитал - това беше единствения път, който можех да избера.

И така, защо Бог ме призова? Дори сега, на деветдесет годишна възраст, аз всеки ден се чудя защо Бог ме повика. Защо от всички хора по света Той избра мен? Това не беше, защото имах особено добър външен вид или изключителен характер, или дълбоко убеждение. Бях просто обикновено, незабележимо, упорито и глупаво младо момче. Ако Бог е видял нещо в мен, трябва да е било едно искрено сърце, които го търсеше със сълзи на любов. Каквото и да е времето или мястото, любовта е най-важното. Бог търсеше човек, който ще живее със сърце изпълнено с любов, и който, когато се сблъска със страданието, може да компенсира неговото въздействие с любов. Аз бях само едно момче от село и не можех да покажа нищо. Дори и сега настоявам безкомпромисно да жертвам живота си, да живея единствено за Божията любов и за нищо друго.

Нищо не можех да знам сам, така че отнасях всички свои въпроси към Бога. Питах: "Боже, наистина ли съществуваш?" И ето как всъщност разбрах, че Той действително съществува. Попитах: "Боже, имаш ли някакви скъпоценени желания? " и така разбрах, че Той също имаше високо ценени желания. Попитах го: "Господи, нуждаеш ли се от мен?" И така разбрах, че Той има нещо предвид за мен.

В тези дни, когато молитвите ми и всеотдайността ми бяха свързани с небето, Иисус неизменно ми се явяваше и ми носеше специални послания. Ако бях сериозен в желанието си да узная нещо, Иисус се появяваше с благородно изражение и ми даваше проникнати от истина отговори. Думите му винаги улучваха право в целта и затова се забиваха дълбоко в гърдите ми като остри стрели. Това не бяха само думи. Това бяха откровения за създаването на вселената, които отвориха вратата към един нов свят. Когато Иисус говорeше, имах чувството, че полъхва мек бриз, но аз взех думите му присърце и се помолих със сериозност достатъчно силна да изкорени дърво. Постепенно осъзнах по нов начин Божията цел при създаването на вселената и Неговите принципи на създаване.

През лятото на същата тази година аз ходих на поклонение из страната. Нямах пари. Ходех по къщите и молех да ме нахранят. Ако имах късмет, хващах камион. Така обиколих цялата страна. Където и да отидех, виждах, че моята родина е изпълнена със сълзи. Нямаха край скръбните гледки на страданието на гладните хора. Техните оплаквания предизвикваха сълзи, които текат като река.

"Тази нещастна история трябва да приключи възможно най-бързо", си казах аз. "Нашият народ не трябва да се оставя да страда в скръб и отчаяние. Някак си трябва да намеря начин да отида в Япония и в Америка, така че света да узнае за величието на корейския народ."

Чрез това поклонение успях да удвоя решителността си към моята бъдеща работа.

Докато стисках юмруци, умът ми напълно се фокусира и можах да видя ясно пътя, който трябваше да следвам в живота си: "Аз ще спася хората и ще донеса Божия мир на тази земя."

Продължи>>

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие