Нашите рани ни правят по-силни

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Нашите рани ни правят по-силни

Хората отхвърлиха новият израз на истината, който проповядвах, наричайки го ерес. Иисус, роден в страната на юдаизма, също е бил обвиняван в еретизъм и поради това – разпънат. В този смисъл, моето преследване не беше дори наполовина толкова болезнено или несправедливо в сравнение с Неговото. Аз самият можех да изтърпя всякакво количество болка. Обвинението срещу нашата църква в еретизъм, обаче, беше крайно несправедливо и тежко за мен.

Някои теолози, които проучваха нашата църква в нейните ранни дни, описваха ученията ни като оригинални и систематични. Някои бяха готови да ги приемат. Това означава, че споровете свързани с нашата църква, не бяха само на теологична основа. А по-скоро с претенции за власт и влияние.

Преди да се присъединят към нашата, повечето от членовете ни бяха посещавали други църкви. Поради това бяхме третирани от официалните църкви като врагове. Когато професор Йон Йонг Йанг, един от професорите в Еуха, се присъедини към нас, тя беше отведена в полицията за разпит. Там тя установи, че около осемдесет християнски свещеници бяха написали писма до властите с критики към нашата църква. Ясно беше, че причината не е била в това, че сме направили нещо лошо. По-скоро на нас гледаха като на потенциална заплаха. Именно техните неясни чувства на страх и крайната им склонност към разделение ги водеше в усилията им да потискат нашата църква.

Хора от много религиозни групи бяха привързани към нашата църква и нейното ново учение. Казвах на членовете ни: „Защо сте дошли тук? Върнете се в своите църкви” и почти ги заплашвах, опитвайки се да ги прогоня. Но те се връщаха. Хората, които се трупаха, за да ме видят, не слушаха никого. Те не слушаха дори своите учители или родители. Те искаха да чуят моята проповед. Аз не им плащах и не ги хранех, но те вярваха в онова, което проповядвах и продължаваха да идват при мен.
Причината беше, че аз им помагах да се справят със своята неудовлетвореност. Преди да опозная истината, аз също изпитвах неудовлетворение. Изпитвах неудовлетворение, както когато погледнех към небето, така и когато погледнех към хората край мен. Ето защо можех да разбера неудовлетворението на хората, които идваха в нашата църква. Те имаха въпроси за живота, а не можеха да намерят отговори. Божието слово, което предавах, отговаряше ясно на техните въпроси. Младите хора, които ме търсеха, намираха отговори в изговаряните от мен думи. Те искаха да дойдат в нашата църква и да се присъединят към мен в моето духовно пътешествие независимо от това колко трудно може да е то.

Аз съм човек, който намира пътя и го отваря за другите. Аз насочвам хората по пътя, за да изцелявам разбити семейства и за да възстановя обществото, нацията и света така, че накрая да се върнем при Бог. Как може хората да намират нещо нередно в това? Единственото, което правехме, беше да търсим Бог. И именно заради това бяхме подлагани на преследване и критики.

За нещастие, през периода, когато нашата църква беше въвлечена в обвинения в еретизъм, моята съпруга направи нещата още по-трудни за мен. След нашата среща в Пусан, тя и нейните роднини започнаха да настояват или незабавно да напусна църквата и да започна да живея с нея и нашия син, или да й дам развод. Дойдоха даже в затвора Содемун, докато бях там, за да ми донесат документите за развода и искаха да ги подпиша. Аз знам колко важна е женитбата в усилието да откриеш Божия мирен свят, затова изтърпях техните искания мълчаливо.

Освен това тя подложи членовете на нашата църква на ужасни обиди. Лично аз мога да изтърпя това. Нямах нищо против нейните обиди и безразсъдно отношение към мен, но ми беше трудно да стоя безучастен и да гледам обидното й поведение към нашите членове. Тя влизаше в църквата в различни часове като ураган и проклинаше членовете, рушеше църковното имущество и вземаше някой предмет, който принадлежеше на църквата. Даже хвърляше по членовете вода с човешки изпражнения. Когато тя дойдеше, ставаше невъзможно да се провежда служба. Накрая, щом излязох от затвора Содемун, аз се съгласих с исканията на нейното семейство и подписах бракоразводните документи. Бях принуден да се разведа против собствените си принципи.

Когато днес си спомня за бившата си съпруга, сърцето ми е на нейна страна. Влиянието на нейното семейство, които бяха ревностни християни и ръководствата на официалните църкви в Корея имаха голям дял в начина, по който тя се държеше. Преди да се оженим тя беше толкова чиста и твърда в своята всеотдайност. Начинът, по който се промени, ни дава урок за това колко много трябва да се страхуваме от силата на социалните предразсъдъци и официални концепции.

Преживях и тъгата от развода и болката от това да ме заклеймят като еретик. Но не се огънах. Имаше неща, които трябваше да изтърпя по своя път, за да изкупя първородния грях на човечеството, неща, които трябваше да издържа, за да вървя напред по пътя към Божието Царство. Най-мрачно е преди зазоряване. Аз преодолях мрака като се хванах здраво за Бог и се молех. Освен кратките моменти за сън, цялото си време прекарвах в молитви.

Продължи>>

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие