Спокойното море на сърцето
Положението на Япония във войната ставаше все по-отчаяно. В спешната необходимост от попълване на свилите се редици на своята армия те започнаха да позволяват преждевременното дипломиране на студенти и изпращането им на предната линия. Поради тази причина аз също завърших шест месеца по-рано. Датата на дипломирането ми беше определена за 30 септември, 1943. Изпратих телеграма на семейството си, в която пишеше: "Ще се върна на Конрон Мару", като давах името на кораба, на който беше планирано да се кача в Шимоносеки за Пусан. Въпреки това, в деня, когато трябваше да напусна Токио, за да пътувам обратно до Корея, аз имах странно преживяване, при което краката ми останаха на земята и не ми позволиха да се движа. Колкото и да се опитвах, не можех да помръдна краката си от земята, за да отида до гарата в Токио.
Казах си: "Изглежда небето не иска да се кача на този кораб." Затова реших да остана в Япония малко по-дълго и отидох с моите приятели на планината Фуджи. Когато няколко дни по-късно се върнах в Токио, открих, че всички говореха за скандалната новина, че Конрон Мару, корабът, на който трябваше да съм се качил, беше потънал на път за Пусан. Казаха ми, че са загинали над петстотин студенти. Конрон Мару е голям кораб, с който Япония много се гордееше, но той беше потопен от американско торпедо.
Когато майка ми чула новината, че корабът, на който синът й бе планирал да пътува, е потънал, тя веднага изтичала от къщата без дори да помисли за обувките си. Тичала пет мили боса до гарата и отишла направо в Пусан. Когато пристигнала в Морския полицейски участък в Пусан, тя открила, че името ми не е в списъка на пътниците. В пансиона в Токио, обаче, й казали, че съм опаковал багажа си и съм си тръгнал. Това съвсем я объркало и измъчило. Тя продължавала да вика името ми, без дори да осъзнава, че всевъзможни парченца се били набили в босите й крака.
Лесно мога да си представя колко извън себе си е била от притеснение, че нещо може да се случи на сина й. Мога да разбера сърцето на майка ми, но от деня, в който избрах да следвам Божия път, аз се превърнах в един ужасен син за нея. Не можех да си позволя да бъда обвързан от лични емоции. Не я бях уведомил, че не съм качил на кораба, който беше потопен, въпреки че знаех, че тя ще бъде дълбоко загрижена за сигурността ми.
Когато най-накрая се завърнах в Корея, открих, че нищо не се е променило. Японските тиранични правила ставаха все по-зле с всеки изминат ден. Цялата земя беше напоена с кръв и сълзи. Върнах се в Хуксок Донг в Сеул и посетих Църквата Миунгсуде. Водех подробни дневници на всяко ново послание, което получавах всеки ден. В дните, когато получавах голям брой такива послания, запълвах целия дневник. Получавах отговори на много от въпросите, с които се борех през годините. Изглеждаше, като че ли на моите произнасяни с години молитви и търсения на истината, е било отговорено. То се случи за един кратък период от време, сякаш през мен минаваше огнено торнадо.
През това време получих посланието: "Връзката между Бог и човечеството е връзка на баща със своите деца и Бог е дълбоко натъжен, като гледа техните страдания." В този момент всички тайни на вселената бяха решени в съзнанието ми. Изведнъж сякаш някой беше включил филмов прожектор. Всичко, което се беше случило от времето, когато човечеството е нарушило Божиите заповеди, се разигра ясно пред очите ми. Парещи сълзи капеха непрекъснато. Паднах на колене и сведох глава до пода. Дълго не можах да стана. Точно както, когато бях дете и баща ми ме носеше до вкъщи на гърба си, аз положих тяло в лоното на Бог и оставих сълзите да се леят. Девет години след моята среща с Иисус, очите ми най-накрая се отвориха за истинската Божия любов.
Бог е създал Адам и Ева и ги изпратил в този свят да бъдат плодоносни, да се множат и да създадат един мирен свят, където да живеят. Но те не дочакали Божието време - извършили прелюбодеяние и родили двама сина, Каин и Авел. Децата, родени от простъпката им, не си вярвали и това довело до инцидент, в който единият брат убил другия. Спокойствието на този свят било разбито, грях обхванал света и скръбта на Бога започнала. След това човечеството извършило друг ужасен грях с убийството на Иисус, Месията. Така страданието, което човечеството преживява днес, е процес на изкупление, което трябва да премине, докато продължава скръбта на Бог.
Иисус ми се беше явил когато бях момче на шестнайсет, защото той искаше да опозная корена на Първородния грях, който човечеството извършило и да донеса мир в един свят, където грехът и грехопадението вече няма да съществуват. Бях получил сериозното Божие слово, за да изкупя греховете на човечеството и да донеса на света мира, който Бог първоначално беше създал. Светът на мира, който е желанието на Бог, не е място, на което отиваме след смъртта. Бог иска този свят, където живеем сега, да бъде мирния и щастлив свят, който Той е създал изначално. Бог със сигурност не е сътворил Адам и Ева, за да страдат. Трябваше да кажа на света тази невероятна истина.
След като бях открил тайните на създаването на вселената, почувствах как
сърцето ми стана като един спокоен океан. Сърцето ми бе изпълнено с Божието слово. Чувствах се така, сякаш ще експлодирам и лицето ми светеше от радост.
За книгата Отзиви Предисловие Съдържание | Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие |
No comments:
Post a Comment