Истинската любов се намира в истинските семейства


Истинската любов се намира в истинските семейства


Независимо от това колко се обичат мъжът и жената, в едно щастливо и цялостно семейство трябва да има родители, които са като защитен щит около дома и трябва да има поне едно дете, което родителите да обичат. Когато семейството е защитено, то се превръща в място, където щастието може да свие гнездо. Даже човекът, който има голям успех в обществото, ще има нещастно семейство, ако тази защита се разпадне.
Основата на любовта е сърцето, което жертва всичко заради другия. Причината, поради която родителската любов е истинска е, че родителите искат да дадат всичко на своите деца и когато са дали всичко, искат да дават още повече. Родителите, които обичат своите деца, даже забравят какво са дали. Никой родител няма да държи сметка за всички обувки и дрехи, които е купил за детето си, и да каже „Ето колко много съм похарчил за теб”. Вместо това, той дава всичко, което има и казва: „Искам да направя за теб повече, отколкото имам и съжалявам за това, че не мога.”
Като дете, аз ходех след баща си, докато той гледаше пчели и наблюдавах как се държат пчелите. Когато пчелата доловеше аромат от някое цвете, тя стъпваше здраво на него. След това пъхаше нос дълбоко в цветчето, така че задният й край сочеше нагоре, докато тя смучеше нектара. Дори да я сграбчиш от задния край, пак няма да пусне цветчето. Тя би рискувала живота си, за да остане на него.
Любовта на родителите, които се грижат за семейството, прилича на медоносната пчела, прикрепена към цвете. Дори ако родителят изгуби живота си, той никога няма да се пусне от изпълнената с любов връзка, която го свързва с детето. Родителите ще отдадат живота си заради своите деца, а след това ще забравят за това. Такавава е истинската любов на родителите. Независимо колко дълъг или опасен ще бъде този път, родителят постепенно ще го измине. Родителската любов е най-голямата любов на света.
Човек може да живее в прекрасна къща и да яде екзотична храна от далечни планини и океани, но ако няма родители, в сърцето му ще зее огромна празнота.
Човек, който е пораснал без да получи родителска любов, в сърцето си има самота и празнота, които не могат да бъдат запълнени с нищо друго. Семейството е мястото, където получаваме истинска любов и се научаваме да обичаме истински. Децата, които не получават истинска любов, когато са малки, след това през целия си живот копнеят за любов и страдат от емоционална болка. Не само това – те нямат възможност да научат възвишените морални задължения, които трябва да изпълняват за семейството и обществото. Истинската любов е ценност, която не може да бъде научена другаде, освен в семейството.
Истинското семейство е мястото, където съпругът и съпругата се обичат и всеки от тях живее заради другия така, сякаш той е негова майка, баща, брат, или сестра. Това е мястото, където съпругът обича своята съпруга като Бог, а съпругата му уважава съпруга си като Бог. Ние не можем да се откажем от близките си, нито от майките си, независимо от трудностите, пред които се изправяме. Терминът „развод” не трябва да съществува. Съпругът е на мястото на баща и по-голям брат за съпругата. Точно както съпругата не може да изостави баща си или по-възрастния си брат, така тя не може никога да изостави съпруга си. По същия начин един съпруг никога не може да изостави своята съпруга. В истинското семейство всеки от съпрузите живее с признаване на абсолютната ценност на своя партньор. Няма значение дали те са от различни раси или култури. Ако са създали семейство, получили Божията любов, не може да има културни разногласия сред децата в това семейство. Тези деца ще обичат и ценят културата и традициите на родината майката и бащата, със любовта, която изпитват към всеки от своите родители. Разрешаването на конфликтите в мултикултурните семейства не е въпрос на осигуряване с познания. Вместо това, родителите в тези семейства трябва да отгледат децата си в атмосфера на истинска любов. Любовта на родителите попива в костите и плътта на децата и се превръща в тор, който дава възможност децата да приемат държавите на своите майка и баща като едно и да станат прекрасни граждани на света.
Семейството е училище, където любовта към човечеството се преподава и научава. Когато децата, които са отгледани в топлата любов на своите родители, излязат в света, те ще се грижат за хората, изпаднали в трудно положение, по начина, по който са се научили да правят това у дома си. Хората, отгледани в изпълнени с любов връзки със своите собствени братя и сестри, ще отидат в обществото и ще споделят своите изпълнени със загриженост сърца със съседите си. Хората, отгледани в любов, ще гледат на всеки, когото срещнат, като на член от своето семейство. Началната точка към създаване на едно истинско семейство е изпълненото с любов сърце, което третира непознатите като членове на семейството и споделя всичко с тях.
Друга причина, поради която семейството е важно е, че то се разширява, за да обхване света. Истинското семейство е основата за формиране на истинско общество, истинска нация и истински свят. Това е началната точка към един мирен свят, Небесното церство. Родителите ще работят за своите деца докато костите им се стопят. Те работят не само, за да хранят децата си. Човек, чието сърце прелива от любов, е в състояние да работи за другите и за Бог.
Семейството е там, където получаваме толкова много любов, че тя прелива от сърцата ни. Семейството предпазва своите членове в своята прегръдка, но неговата функция не е да пречи на любовта да излезе. Всъщност, любовта в семейството трябва да прелива в обкръжаващата общност. Независимо от това колко много любов може да се излее, любовта на семейството никога няма да пресъхне. Причината за това е, че тя идва от Бог. Любовта, която получаваме от Бог е такава, че колкото и да черпим от нея, никога няма да свърши. Всъщност, колкото повече даваме от нея, толкова повече тя се увеличава – като чистата пролетна вода. Всеки, който е отгледан в среда на истинска любов, може да живее истински.

No comments:

Post a Comment

За книгата:

Книга-автобиография преподобного Мун Сон Мёна

«Човек на мира. Преподобния д-р Сан Мьон Мун. Автобиография»

Тази книга-автобиография на д-р Мун става бестселър в родината му, Корея. В нея той споделя спомените от изумителните събития в живота му: историята на неговото семейство и детството му, призива от Бог на 15 годишна възраст, ощесточеното преследване и хвърляне в затвора, както и създаването на Обединителната църква и мисионерската му работа.
Предисловие>> 1-ва Глава >>