Да обичаш означава да даваш и да забравяш

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Да обичаш означава да даваш и да забравяш

Семейството е единствената институция създадена от Бог. То е училище за любов, където хората могат да научат как да се обичат помежду си и да живеят в мир; то е и център за обучение, където практикуваме изграждането на дворец на мира в света. То е мястото, където научаваме как да станем съпруг или съпруга, които ще живеят заради партньора си и как да станем съпруг и съпруга, които ще пътуват по вечния път на любовта. Семейството е базовият лагер за световния мир и то трябва да бъде такова ,че децата да могат да кажат: „Никога не сме виждали родителите си да се карат”.

В живота си ние се натъкваме на всякакви неща. Даже най-силно обичащата се двойка може да има моменти, когато се скарат, да се ядосат или да повишат тон. Когато децата влязат в тази стая обаче, всичко това трябва моментално да спре. Колкото и да е разгневен единият от съпрузите, в присъствието на децата, той трябва да се отнася към другия съпруг спокойно и миролюбиво. Децата трябва да растат, знаейки, че тяхното семейство е изпълнено с радост и че техните родители винаги се обичат.

Родителите са като втори Бог за своите деца. Ако попитате децата си „Кого харесваш повече – Бог или мама и тате?” и ако те ви отговорят, че харесват повече мама и татко, това означава, че те харесват също и Бог. Най-ценното възпитание се получава в семейството. Не е нужно да търсите щастието и мира на друго място. Семейството трябва да бъде Небесното царство. Няма значение дали човек притежава несметно богатство и слава, нито целия свят. Ако със семейството му не всичко е наред, той не може да бъде щастлив. Небесното царство започва в семейството. Ако съпругът и съпругата са обвързани с истинска любов и изградят идеално семейство, това ще установи пряка връзка с целия свят.

Когато бях в затвора в Данбъри видях нещо интересно. Използвахме булдозер, за да заравним наклона и да направим тенис корт. Когато валеше, чакахме да спре и започвахме отново след като изгрееше слънце. Този процес на започване и спиране продължи месеци. За определен период валеше дъжд и не можехме да работим в течение на 20 дни. Когато дъждът спря, открихме, че се е образувало място, в което имаше някакви водолюбиви плевели. Това беше на не повече от няколко метра от мястото, на което затворниците се разхождаха.

В началото даже не разбрахме, че има птица там. Нейният камуфлаж беше толкова съвършен, че перата й лесно можеха да бъдат взети за водни плевели. След като тя снесе яйцата си, видяхме, че сред тревата има птица. Птицата лежеше върху яйцата, които изглеждаха като парчета от черен чакъл. Щом пиленцата се измътиха, майката отиваше да намери някаква храна, носеше я в гнездото и я пъхаше в човчиците на пиленцата. Когато майката се връщаше с храна при гнездото обаче, тя никога не летеше направо към него. Тя кацаше на известно разстояние и едва след това пристъпваше до него. Всеки път тя се приближаваше до гнездото от различна посока и така затрудняваше намирането на гнездото с пиленцата.

Пиленцата се хранеха с храната, която тяхната майка им носеше и растяха. Понякога, когато някой от затворниците минеше близо до гнездото, майката отлиташе и го преследваше с острия си клюн. Тя се страхуваше, че той може да навреди на нейните пиленца.

Водната птица познаваше истинската родителска любов. Любовта е да искаш да отдадеш собствения си живот. Сърцето на птицата, която беше готова да жертва живота си, ако е необходимо, за да предпази своето поколение, беше истинска любов. Родителите вървят по пътя на любовта без значение колко труден става той. Един родител е подготвен, ако е необходимо, да погребе своя живот заради любовта и именно това е истинска любов.

Същината на любовта е да отхвърлиш всяка мисъл за това другите да живеят за теб; тя е да живееш заради другите и да даваш в името на цялото. Любовта дава, но забравя дори факта, че е дала и продължава да дава безкрайно. Това е любов, която дава, обзета от радост. Това е сърцето, което изпитва майката, когато взема своето бебе в ръце и го оставя да суче от гръдта й.

Родителите страдат заради своите деца, докато се натрошат, но никога не усещат трудностите. Ето колко много обичат те своите деца. Истинската любов започва от Бог и идва при нас от Него. Затова, щом родителите кажат на своите вече женени деца „Това че се харесвате е заслуга на вашите родители”, децата трябва да могат да отвърнат: „Ако не ми бяхте помогнали да намеря този съпруг, не знам какво щях да правя”.

Семейството е вързоп от любов. Когато отидем в Небесното царство и го разопаковаме, оттам ще изскочат един прекрасен баща и една прекрасна майка. Ще изскочат красиви деца. Ще изскочат великодушни баба и дядо. Това е пакетът на любовта. Семейството е пространството, в което се реализира Божият идеал и мястото, където можем да видим завършека на Божието дело. Божията воля е да се създаде свят, в който любовта е реална, а семейството е мястото, където прелива Божията любов.

Ние дори само да чуем думата семейство, ще започнем да се усмихваме. Причината за това е, че семейството прелива от истинска любов, която наистина съществува заради всички негови членове. Истинската любов забравя даже факта, че е дала и дава отново. Любовта, при която родителите живеят заради своите деца, а дядовците и бабите живеят заради своите внуци, е истинска любов. Любовта, която позволява на някого да си даде живота заради родината си, е истинска любов. Продължи

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие