Силата на танца движи света
Ние не бяхме богата църква. Ние бяхме бедна църква, създадена от хора, които не можеха да си позволят достатъчно храна, за да се изхранват. Ние нямахме разкошна църковна сграда, каквито имаха другите църкви, а ядяхме ечемик, докато другите ядяха ориз, и пестяхме парите си малко по малко. След това, споделяхме тези пари с хора, които бяха по-бедни от нас. Нашите мисионери спяха в неотоплени стаи, постилайки си на циментови подове. Когато идваше време за храна, за тях беше обичайно да утоляват глада си, като изядат няколко варени картофа. Във всеки случай, правехме всичко възможно, за да не харчим почти никакви пари за себе си.
През 1963 година използвахме парите, които бяхме спестили по този начин, за да изберем 17 деца и да създадем детската танцова група Сонгуа, наричана „Малките ангели”. Корея в онези дни имаше много малко културни представления. Нямахме какво да покажем на хората от други страни, а какво остава да даваме представления, които самите ние да можем да наблюдаваме и на които да се наслаждаваме. Всеки беше твърде зает с оцеляването си, за да помни какво е корейски танц или да си спомня поне за факта, че имаме културно наследство, което датира отпреди пет хиляди години.
Моят план беше да накараме тези 17 деца да се научат да танцуват, а след това да правим турнета по света. Мнозина чужденци познаваха Корея само като бедна страна, която е водила ужасна война. Исках да им покажа красивите танци на Корея така, че те да видят, че корейците са хора на културата. Можехме да твърдим каквото си искаме и че сме хора на културата с пет-хиляди годишни традиции, но никой нямаше да ни повярва, ако нямахме какво да им покажем.
Нашите танци – с танцьори, облечени в красиви дълги традиционни костюми ханбок, които се усукваха меко около тях, са прекрасно културно наследство – те дават нови преживявания на хората от западните страни, свикнали да наблюдават босоноги танцьори. Нашите танци са наситени с тъжната история на корейския народ. Движенията на корейския танц, при които танцьорите държат главите си сякаш насила леко наведени и се придвижват внимателно, за да не привличат вниманието върху себе си, бяха създадени от корейския народ, чиято пет хиляди годишна история е изпълнена с мъка.
Когато танцьорката повдига единия си крак, обут в бели традиционни корейски чорапи бъсон, и го протяга напред, за да направи една стъпка, тя обръща глава и повдига ръка. Докато гледам танца, меките фини движения сякаш стопяват всички грижи и неудовлетвореност в сърцето ми. Не се правят опити да се трогне публиката посредством много думи, изречени с оживен глас. Вместо това, всяко танцово движение, изпълнено с голяма лекота и финес, трогва сърцата.
Именно в това е силата на изкуството. То позволява на хората, които не знаят езика на другите, въпреки това да общуват. То позволява на хората, които не познават взаимно историята си, да разбират сърцата си. В частност, невинното изражение на лицето и ярките усмивки на децата от трупата със сигурност биха изтрили мрачния имидж на страната, която съвсем доскоро беше във война. Създадох тази танцова трупа, за да може тя да представи танците от петхилядигодишната история на страната ни пред хората в САЩ, която беше най-напредналата страна в света по това време.
Обществото около нас, обаче, ни засипа с критика. Преди дори да са видели „Малките ангели” да танцуват, те започнаха да критикуват.
"Жените от Обединителната църква танцуват денем и нощем", гласяха обвиненията ", и сега раждат деца, които също да танцуват.”
Но подобни слухове не можеха да разклатят моята решителност. Бях уверен, че трябва да се покаже на света какво е корейски танц. Исках да дам възможност на хората, които ни обвиняваха, че сме танцували голи, да видят красивите, леки движения на танцьорите, стъпващи леко в своите корейски традиционни носии. Това не бяха диви танци с въртене и скачане без ритъм. Те бяха нежни танци изпълнявани от танцьори, облечени в традиционните корейски костюми.
 За книгатаОтзиви Предисловие Съдържание |  Идеала на БогГрехопадението Цел на Месията Второто пришествие |
No comments:
Post a Comment