Последен самолет за Америка
Към края на 1971 отидох в САЩ. Имах определени задачи, които трябваше да изпълня , но не беше лесно да стигна до там. За мен това не бе първото ми посещение, но трябваше да чакам необичайно дълго време, за да получа виза. Някои от членовете предлагаха да забавя своето заминаване, но аз не можех да направя това. Беше трудно за мен да обясня на членовете защо, но беше важно да замина от Корея на определената дата. Затова реших да отида първо в Япония, а виза за САЩ да получа докато съм в Япония. Бързах да напусна Корея.
В деня на заминаването ми беше доста студено, но толкова много членове дойдоха да ме изпратят, че не можеха всички да влязат в терминала. Когато дойде моментът да мина през гишето за паспортна проверка, се установи, че в паспорта ми липсва печата на ръководителя на паспортния отдел на Министерството на външните работи. Този печат се изискваше като доказателство, че правителството ми е разрешило да напусна страната. Поради това аз пропуснах полета, на който трябваше да се кача.
Членовете, които бяха подготвили документите за моето заминаване, се извиняваха дълго и предложиха да се върна в къщи и да изчакам, докато те намерят ръководителя и го накарат да подпечата паспорта ми.
- Не - казах им аз. - Ще чакам тук, на летището. Бързо отидете да вземете печата.
Знаех, че трябва да бързам. Това се случи в неделя, така че ръководителят на отдела нямаше да е на бюрото си. Но аз не можех да си позволя да се тревожа за такива неща. В крайна сметка, нашите членове отидоха до дома на шефа на паспортния отдел, за да сложи печат на паспорта ми. Така успях да се кача на последния за деня полет от Корея. Същата нощ правителството обяви извънредно положение в страната и наложи строги ограничения на пътуването в чужбина от частни лица. Бях се качил на последния полет, с който можех да отида в Америка...
Аз кандидатствах за виза за САЩ в Япония, но отново ми беше отказана. По-късно открих какъв е проблемът. Корейското правителство все още имаше досие за моето задържане от японската колониална полиция, направено непосредствено преди обвиненията, че съм комунист. В началото на 1970 година комунизмът се разпространяваше яростно. Бяхме изпратили мисионери до 127 страни, но в четири комунистически страни тези мисионери бяха изгонени. Проповядването в комунистическите страни в тази епоха можеше да доведе до смърт. Аз никога не се отказах обаче, и продължих да изпращам мисионери в Съветския съюз и в други комунистически страни.
Първият ни мисионер в Чехословакия пристигна през 1968 година. Около 1980 г. ние започнахме да наричаме "Мисия Пеперуда" нашата работа в комунистическите страни от Източна Европа. Ларвата трябва да премине през дълъг период на трудности преди да й пораснат крила и да стане пеперуда и ние чувствахме, че това прилича на страданията на нашата подмолна мисионерска работа в комунистическите страни. Трудно е за пеперудата да излезе от пашкула си, но след като се сдобие с крила, тя може да лети докъдето си иска. По същия начин ние знаехме, че след като комунизмът претърпи своя крах, нашите мисионери ще се сдобият с крила и ще започнат да летят.
Мисионерката Йонг Он Ким, която беше отишла в САЩ в началото на 1959 г., обиколи по-големите университети в тази страна, за да преподава Божието слово. През това време тя се срещна с Питър Кох, немски студент в Университета на Калифорния в Бъркли и този млад човек реши да спре обучението си и да пътува с кораб до Ротердам, а след това да започне своята мисионерска работа в Германия. Мисионери от Япония бяха изпратени в комунистическите страни в Азия. Те трябваше да бъдат изпратени до места, където животът им ще бъде в опасност, ако някоя специална служба отбележи тяхната работа като религиозна дейност.
Това ми причиняваше болка толкова, колкото когато трябваше да накарам Бонг Чон Чой да се промъкне тайно в Япония по време на последната ни среща в боровата гора зад храма Габса. Един родител, който трябва да гледа как наказват детето му, по-скоро ще поиска сам да поеме наказанието. Бих предпочел самият аз да изляза като мисионер. Сърцето ми беше изпълнено със сълзи докато изпратих тези членове на места, където те щяха да бъдат наблюдавани и евентуално екзекутирани заради своята религиозна дейност. След като мисионерите заминаха, прекарвах повече от времето си в молитва. Сериозните молитви са най-доброто нещо, което бих могъл да направя, за да им помогна да защитят живота си. Мисионерската работа в комунистическите страни беше опасна. Един мисионер никога не знаеше кога може да го заловят и да го пратят в затвора.
Хората, които отиваха като мисионери в комунистическите страни, не можеха дори да кажат на родителите си къде отиват. Родителите знаеха добре за опасностите в тези страни и никога нямаше да дадат разрешение на децата си да заминат. Гюнтер Вюрцер беше разкрит от КГБ и депортиран. В Румъния, където диктатурата на Николае Чаушеску беше във върховия стадий на своята сила, тайната полиция постоянно следеше и прихващаше телефонните разговори на нашите мисионери.
Положението беше такова, че мисионерите сякаш влизаха в леговището на лъва. Броят на заминаващите мисионери за комунистически страни продължаваше да нараства.
През 1973 г., имаше ужасен инцидент в Чехословакия, където тридесет от нашите членове бяха арестувани. Една от тях, Мария Живна, загуби живота си в затвора на ранната възраст двадесет и четири години. Тя бе първият мъченик, който загина като мисионер в комунистическа страна. През следващата година друг човек загуби живота си в затвора.
Всеки път, когато чуех, че един от нашите членове е починал в затвор, цялото ми тяло замръзваше. Не можех да говоря или да ям. Не можех дори да се моля. Просто седях неподвижен за известно време, неспособен да направя каквото и да било. Сякаш тялото ми се беше превърнало в камък. Ако тези хора не ме бяха срещнали или ако никога не бяха чували какво проповядвах, не биха се оказали в студената и самотна затворническа килия и никога не биха умрели по този начин. Когато умряха, те пострадаха заради мен. Аз се запитах, "Толкова много ли струва моят живот, та да бъде заплатен с техните? Как да продължим да проповядваме в комунистическия лагер при това положение?" Не можех да говоря. Изпитвах скръб, която сякаш нямаше край, сякаш бях хвърлен в дълбока вода.
Видях пред себе си Мария Живна под формата на жълта пеперуда. Жълтата пеперуда, която беше избягала от чешкия затвор, запърха с крилата си, сякаш да ми каже да бъда силен и да се изправя. Чрез мисионерската си дейност с риск за живота си, Мария наистина беше трансформирана в красива пеперуда.
Мисионерите, работещи в екстремни обстоятелства, често получаваха откровения чрез сънища и видения. Те бяха изолирани и не можеха да общуват свободно с други хора, затова Бог им даваше откровения, за да им покаже пътя, който трябва да следват. Често се случваше, когато мисионерът заспи да сънува сън, в който му се казва: "Стани бързо и отиди на друго място." Той правеше каквото му беше казано в съня, само за да открие впоследствие, че тайната полиция е нападнала внезапно мястото, където е бил. В друг случай човекът е сънувал сън, в който непознат дошъл пред него и му казал да се занимава с мисионерска дейност. След това, когато се срещахме за пръв път, той възкликна: „Ти си човекът, когото срещнах в съня си”.
Ето как рискувахме живота си, за да отхвърлим комунизма и да изградим Божието Царство. При все това, САЩ не ми даваха виза, защото ме подозираха, че съм комунист. Накрая, в Канада, след като представихме материали, за да покажем, че съм антикомунист, успях да получа виза за САЩ.
Причината, поради която си създадох всички тези главоболия бе, за да се боря срещу тъмните сили, които бяха причинили моралната деградация на Америка. Напуснах Корея, за да водя война със силите на злото. По това време всички основни проблеми на света - комунизъм, наркотици, морален упадък и безнравственост, бяха забъркани в адска яхния. Заявих: "Аз дойдох в Америка като пожарникар и лекар. Ако къщата се запали, трябва да дойде пожарникар, а ако някой е болен – посещава го лекар.” Бях като пожарникар, отишъл в Америка, за да загаси пожарите на аморалността и като лекар, отишъл да лекува заболяването, накарала страната да изгуби Бог от погледа си и да отиде до ръба на упадъка.
Америка в началото на 1970-те беше въвлечена във Виетнамската война и активистите протестираха. Страната беше сериозно разделена. Младите хора, които търсеха смисъл на живота, експериментираха с алкохол, наркотици и свободен секс, пренебрегвайки своите вечни души. Преобладаващата религия, която трябваше да предоставя насоки на такива млади хора, не изпълняваше своята роля. Тя не можеше да им помогне да завършат своето безцелно лутане и да се върнат към нормален живот. Хедонистичната, материалистична култура завличаше много млади хора, защото нямаше място за почивка на сърцата им.
След като пристигнах в САЩ, обикалях страната, говорех по темите "Бъдещето на християнството" и "Надеждата на Бог за Америка." Пред голяма аудитория критикувах слабостите на Америка по начин по който никой друг не би го направил.
Говорех за това как Америка беше основана в пуритански дух и се беше разраснала като най-силната страна в света само за двеста години, тъй като тя прие безграничната Божия любов и Благословия. Напомнях, че свободата на Америка идва от Бог, но че днес тя Го е отхвърлила. "Америка е една велика традиция", казах аз. "Всичко, което трябва да направите, е да я съживите.” Отидох да събудя духа на Америка, да спася Америка от унищожаване, да призова хората да се покаят и да се върнат към Бог.
 За книгатаОтзиви Предисловие Съдържание |  Идеала на БогГрехопадението Цел на Месията Второто пришествие |
No comments:
Post a Comment