Всичко, което имаме, дължим на Небесата
Хората казват, че съм един от най-богатите в света, но те не знаят какво говорят. Работил съм усърдно през целия си живот, но не притежавам дори една къща на свое име. Нито съм записал собственост на името на жена ми или на децата си, така че да прикрия някаква собственост. Всеки възрастен кореец има свой официален печат, който регистрира пред правителството и използва, за да подписва правни документи. Аз нямам такъв печат.Може би се чудите тогава, каква полза имам от това, че работих усърдно без да ям или да спя, докато не са се нахранили или наспали другите. Работех така, не за да бъда богат. Парите нямат никакво значение за мен. Всички пари, които не са използвани за благото на човечеството или в името на моя ближен, който умира в бедност, не са нищо повече от парче хартия. Парите, спечелени чрез упорита работа, винаги трябва да се използват с любов към света, за проекти в полза за света.
Когато изпращам мисионери в чужбина, аз не им давам много пари. И все пак те оцеляват, където и да отидат. Нужно ни е много малко, за да обезпечим себе си. Ако имаме спален чувал, той е достатъчен, за да спим някъде. Това, което е важно, е не как живеем, а начинът на живот, който водим. Материалното охолство не е условие за щастие. Тъжно ми е, че фразата „да живеем добре” започна да се дефинира по отношение на материалното охолство. Да живееш добре означава да живееш живот, който има смисъл.
Аз нося вратовръзка само по време на църковни служби или на специални събития. Аз и костюм не нося често. По принцип, когато съм си у дома, нося пуловер. Представям си колко пари се харчат за вратовръзки в западните общества. Иглите за вратовръзки, ризите и ръкавелите са много скъпи. Ако всички спрат да купуват вратовръзки и ако можеха да използват парите в името на своите ближни, които гладуват, светът щеше да бъде по-добро място за живеене. Скъпите вещи не са непременно най-доброто нещо. Представете си какво би станало, ако сградата се запали. Кой ще бъде първият, когото ще измъкнат: Мен, в моя пуловер, или някой с вратовръзка?
Някои хора могат да помислят, че стигам до крайности по отношение на икономиите и опазване на природата. Аз съм против всекидневното къпане. Веднъж на три дни е достатъчно. Не си сменям чорапите всеки ден. Вечер ги свалям и ги слагам в задния си джоб, така че да мога да ги нося отново на следващия ден. Когато съм в хотел, използвам само най-малката от кърпите в банята. Пускам водата в тоалетната едва след като съм бил в нея три пъти по малка нужда. Използвам само едно парче тоалетна хартия, сгъвам го на три. Все едно ми е, ако ме наречете нецивилизован или варварин.
Много съм внимателен и при хранене. Не съм ценител на изисканите ястия. Може да има всякакви екзотични храни и различни видове десерти пред мен, но аз не се интересувам от тях. Не си пълня купата с ориз догоре. Достатъчно ми е три пети от нея.
Любимите ми обувки в Корея струват 49 000 вона (около 40 долара) и са от супермаркета. Панталоните, които нося всеки ден, са на повече от пет години. Храната, на която се ям най-много в Америка, е на "Макдоналдс". Някои хора я наричат нездравословна храна и не я ядат, но на мен ми харесва по две причини. Евтина е и спестява време. С децата, често ходим в "Макдоналдс". Не знам как са разбрали, че често ходя там, но председателя на Корпорация "Макдоналдс" ми изпраща поздравителна картичка всяка Нова Година.
Всяка година казвам на нашите членове: „Харчете пари внимателно." Казвам им да пият вода, вместо да купуват сладолед или безалкохолни напитки. Не,,за да пестяват пари и да забогатеят. Искам те да имат съзнание и качества да опазват природата, да помогнат на страната си и да спасят човечеството. Не вземаме нищо със себе си, когато напускаме този свят. Всеки знае това и все пак поради някаква причина хората отчаяно искат да сложат ръце върху колкото може повече неща. Имам намерение да раздам всичко, което съм изградил по време на живота си преди да напусна този свят.
Небесното Царство е пълно със съкровища и не е нужно да носим там неща от Земята. Когато отиваме на по-добро място, няма нужда да сме привързани към вещи от този свят.
Има една песен, която винаги съм обичал да пея. Това е стара популярна
песен, която много корейци знаят. Всеки път, когато я пея, тя отпуска сърцето ми и предизвиква сълзи в очите ми. Напомня ми за детството, когато лежах по поляните близо до дома.
Може да кажеш, че ще ми дадеш корона от скъпоценни камъни,
Но повече ми отива риза, пропита с мръсотия и пот.
Чисто е сърцето ми,
Ще направя флейта от върбови листа,
И врабчетата ще пеят заедно с моята мелодия.
Може да кажеш, че ще ме обсипеш със злато, с което може да се купи света,
Но волът, с който ора полето с ечемик, струва повече.
Пъпки на надеждата поникват в душата ми,
Ще си говоря безгрижно със зайците
И ще свиря моята мелодия докато дните отминават.
Щастието винаги чака някъде наблизо. Причината, поради която сме нещастни е, че нашите собствени желания блокират пътя на щастието. Докато погледът ни е фиксиран върху желанията ни, не можем да видим пътя, който да следваме. Заети сме да търсим песъчинки злато под краката си, че не виждаме планините от злато на пътя пред нас. Толкова сме заети да слагаме неща в джобовете си, че не забелязваме огромните дупки в тези джобове.
Още не съм забравил какво е да живееш в затвора Хунгнам. Дори и най-ужасното място на този свят е по-удобно и с повече материално изобилие от затвора Хунгнам. Всичко, което имаме принадлежи на Небето. Ние сме само временни пазители.
 За книгата Отзиви Предисловие Съдържание |  Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие |
No comments:
Post a Comment