Десет години сълзи стопяват сърцето на свекъра

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Десет години сълзи стопяват сърцето на свекъра

Неотдавна корейските медии тиражираха историята за една японка, която живеела в Милианг, Корея, която получила правителствена награда за службата си на дъщеря към своето семейство. В статията се казваше, че жената е дошла в Корея като съпруга на кореец с който се срещнали след препоръка на религиозна група и той се е оженил за нея въпреки несъгласието на неговото семейство. Японската му съпруга се грижила с голяма всеотдайност за своята свекърва, която била трудноподвижна и за своя възрастен свекър. Съседите я препоръчали за правителствена награда за проявеното уважение. Това се казваше в статията.

Свекървата била парализирана от кръста надолу и класифицирана от корейските здравни служби като втора степен инвалид. От първия ден на своята женитба японката водила свекърва си в различни болници, за да я излекуват. Поради това че тя прекарвала толкова много време, отдавайки себе си на своите свекър и свекърва, рядко имала време да посещава собственото си семейство в Япония. Когато чула, че ще бъде наградена, тя протестирала, като казала, че просто прави това, което е правилно.

Тази японска снаха от новините, е Казуко Яшима. Тя дойде в Корея посредством международните и междукултурни сватби на нашата църква. Това са сватби, където мъжете и жените биват съчетавани въпреки своите религиозни, национални или расови различия. В провинциалните области на Корея има много млади мъже, които не могат да си намерят невести. Невестите, които идват в Корея по силата на тези международни и междукултурни женитби, правят това безусловно.

Те се грижат за своите свекър и свекърва, вдъхновяват мъжете си със сила и надежда, износват и отглеждат деца. Те отиват да живеят в селските общности, които корейците са изоставили, тъй като животът там е труден. Колко прекрасно и ценно нещо правят те. Правим тези програми вече над тридесет години.

Хиляди жени от други страни са се установили в Корея посредством подобни международни и интеркултурни женитби. В селските корейски общности, където младите хора са заминали за градовете и дълго време не е бил чуван звукът на бебешки плач, старите хора се радват да видят раждането на бебета от тези двойки и ги третират така, сякаш са техни собствени внуци. В едно основно училище, в провинция Чунг-чеонг, повече от половината от осемдесет студенти са деца на международни женитби, уредени от нашата църква. Директорът на училището беше казал, че трябва да го затвори, ако броят на учениците продължи да намалява, затова той се моли ежедневно, членовете на нашата църква да не заминат. В Корея днес в основните училища в страната са записани около двадесет хиляди деца от междукултурни женитби.

Всяка година около годишнината на Корейската независимост от Япония, телевизионните новинарски програми излъчват истории за някои много специални японци, които застават пред камерата и се извиняват за действията на своята страна в Корея през периода на окупацията. Самите те не са извършили тези престъпления, но се извиняват за действията на своите предци. Повечето от тях са членове на нашата църква, които са разбили стените, които разделят нациите, чрез своите международни женитби. Поради техните действия, стените в сърцата на корейците, които мислят за японците като за наши врагове, непрекъснато се премахват.

През 1988, един добре образован младеж, който се беше присъединил към нашата църква, искаше да се ожени и искаше да му се намери съпруга. Събраха го с японка. Бащата на този човек реагира на избора много негативно.

„От всички жени на света точно за японка ли трябва да се ожениш?” каза той.
По време на японската окупация неговият баща беше един от корейците, повикани за принудителен труд и отведени във въглищна мина в префектура Ивате в северозападна Япония. Рискувайки живота си, избягал от мината и вървял повече от месец, за да стигне до Шимоносеки, където успял да се качи на кораб за Корея. Той изпитвал огромна омраза към Япония. Чувайки новината, че синът му е съчетан с японка, го заплашил, че ще се откаже от него.

„Ти предаваш семейството”, каза той. „Ще накарам да заличат името ти от семейния регистър. В тази къща няма да стъпи кракът на човек от вражеска страна, така че взимай я и се махай. Тя не е за теб, не ме е грижа къде ще отидеш или къде ще умреш.”

Бащата бил упорит. Младият мъж обаче, направил това, което смятал за правилно. Той се оженил за японката и отвел невестата си в своя роден дом в Наган, Корея. Бащата дори не му отворил. След известно време признал с неохота женитбата, но продължил да обвинява снаха си. Всеки път, когато тя се затруднявала в нещо, той казвал: „Това е нищо в сравнение с онова, което твоят народ ми направи. Трябва да си очаквала това, щом си решила да се жениш в нашето семейство.”

Всеки път, когато роднините се събирали за голям празник, свекърът я карал да сяда до него и разказвал всичко, което правил в мината за въглища в Ивате. В отговор тя всеки път му казвала: „Татко, извинявам ти се от името на Япония. Съжалявам”. Плачела и го молела за прошка. Докато той си изкарвал гнева върху нея, тя го слушала да разказва същите истории отново и отново, и продължавала да се извинява.

Така продължило десет години, а после изведнъж спряло. Роднините забелязали, че неговото студено отношение към снахата се променило и че той сякаш започнак да я харесва. Затова го попитали: „Защо се държиш толкова любезно към снаха си. Тя е японка. Не я ли мразиш?”

„Вече не я мразя”, казал той. Цялата омраза, която бях събрал в сърцето си, изчезна.
И добавил: „Никога не съм я мразил”. „Просто изливах върху нея цялата омраза, която бях събрал за това, че ме изпратиха на принудителен труд в мината. Но тя направи така, че цялата тази омраза се стопи. От сега нататък ще бъда любезен към нея, тъй като тя ми е снаха.”

Снахата платила за греховете на японците. Това е пример за пътя на изкупление, което ще отведе човечеството до истинския мирен свят. Продължи

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие