Ясен компас в моя живот

Автобиографията на д-р Сан Мьон Мун

Ясен компас в моя живот

Родът Мун води началото си от Нампюнг, в близост до Наджу, провинция Чола, град на около 320 мили южно от Сеул, в югозападната част на страната. Моят пра-пра-дядо Сунг Хak Мун има трима сина. Най-младият от тях е моят прадядо, Юнг Хеул Мун, който също има трима сина: Чи Гук, Шин Гук, и Юн Гук. Дядо ми, Чи Гук Мун, беше най-старият.

Дядо ми беше неграмотен, тъй като не е учил в съвременно основно училище, нито в традиционно селско училище. Неговата сила на концентрация, обаче, е била толкова голяма, че е можел да изрецитира целия текст на корейския превод на Сан Гуо Джи просто като слуша някой друг да му го чете. И не само това. Когато чуел някаква интересна история, той можел да я запомни и преразкаже със същите думи. Можел да запамети нещо след като го е чул само веднъж. Баща ми приличаше на него по това, че можеше да изпее по памет християнски химни, от повече от четиристотин страници.

Дядо следвал последните думи на баща си да живее живота си в дух на даване, но не бил в състояние да задържи състоянието на своето семейство, защото най-малкият му брат, моят прачичо Юн Гук Мун, взел пари на заем срещу собствеността на семейството и загубил всичко. След този инцидент членовете на семейството преживяха много трудни моменти, но дядо ми и баща ми никога не казваха нещо лошо за прачичо Юн Гук, защото знаеха, че не е загубил парите на комар или на нещо от този род. Всъщност, той изпратил парите на Временното правителство на Република Корея, установено в Шанхай, Китай. В онези дни, 70000 вона била голяма сума, а това е сумата, която прачичо ми дарил на движението за независимост.

Пра-чичо Юн Гук, възпитаник на семинарията в Пхенян и свещеник, бил интелектуалец с перфектен английски и добре запознат с китайските науки. Той служел като отговорен пастор за три църкви, в това число църквата Деок Хеунг в Деок Еон Миеон. Той участвал в изготвянето на Декларацията за независимост от 1919, заедно с Нам Сеон Чо. Когато се установи обаче, че три от шестнадесетте подписали я християнски лидери са били свързани с църквата Деок Хеунг, името на пра-чичо било извадено от списъка. Сеунг Хеунг Лий, един от останалите подписали, който е работил с моя чичо по създаване на училището в Осан, поиска прачичо Юн Гук да се погрижи за всичките си дела, в случай, че движението за независимост се провали и той умре в ръцете на японските колониални власти.

От завръщането си в родния ни град прачичо Юн Гук отпечата десетки хиляди корейски знамена и ги раздаде на хората, които излизаха по улиците да изразят с викове подкрепата си за корейската независимост. Той бе арестуван на 8 март, на хълма зад административния офис на Айпо Миеон, докато възглавяваше демонстрация. На демонстрацията в подкрепа на независимостта присъстваха директора, преподаватели и около две хиляди студенти от училището в Осан, около три хиляди християни и около четири хиляди други жители на района. Дадоха му две години затвор и беше изпратен в затвора Еуи-джу. На следващата година беше освободен по силата на специална амнистия.

Жестокото преследване от японската полиция дори и след освобождаването му означаваше, че никога не може да остане дълго на едно място и той непрекъснато бягаше. Имаше голям белег - когато японската полиция го беше измъчвала, бяха го проболи с бамбуково копие и изрязали парче от плътта му. Беше пронизан в краката и в ребрата, но каза, че не се е поддал. Когато японците видели, че не могат да го пречупят, те му предложили позицията на ръководител на окръга, ако се ангажира да прекрати участието си в движението за независимост. Неговият отговор бил да смъмри японците на висок глас: "Мислите ли, че бих поел някакъв пост и бих работил за вас, крадци такива?"

Когато бях на около седем-осем години, прачичо Юн Гук отсядаше в дома ни за кратко и някои от членовете на армията за корейска независимост идваха да го видят. Поради липса на финансови средства те пътуваха нощем пеша през тежък снеговалеж, за да стигнат до нашата къща. Баща ми покриваше главите на нас, децата, с юрган, за да не ни събудят. Вече бях буден и лежах там под юргана с широко отворени очи, подслушвайки какво си говорят възрастните. Въпреки, че беше късно, майка ми заколваше пиле и сваряваше юфка, за да нахрани борците за независимост.

До ден днешен не мога да забравя думите на прачичо Юн Гук, които чух докато лежах там под юргана, затаил дъх от вълнение. "Дори и да умреш", казваше той, "ако умреш в името на нашата страна, ще бъдеш благословен." Той продължи: "В момента виждаме само тъмнина пред себе си, но светлата утрин със сигурност ще настъпи." Заради мъченията той не можеше да използва пълноценно тялото си, но гласът му излъчваше сила."

Помня, че си мислех: "Защо такъв прекрасен човек като прачичо трябва да отиде в затвора? Ако бяхме по-силни от Япония, това нямаше да се случи." Прачичо Юн Гук продължи да скита из страната, за да избягва преследването от японската полиция и едва през 1966 г., докато бях в Сеул, получих отново новини за него. Прачичо се появил в съня на един от малките ми братовчеди и му казал: "Аз съм погребан в Джонг-Сон, провинция Канг-уон." Отидохме на адреса, който ни беше дал в съня и разбрахме, че е починал девет години преди това. Намерихме само една могила на гроб, покрита с плевели. Преместих тленните му останки в провинция Паджу Киоунг-ги, близо до Сеул.

В годините след освобождението на Корея от Япония през 1945 г., комунистите в Северна Корея убиваха безразборно християнските пастори и борците за независимост. Прачичо Юн Гук, страхувайки се, че неговото присъствие може да причини вреда на семейството, избяга от комунистите като отиде на юг през 38-ия паралел и се установил в Джонг-Сон. Никой в нашето семейство не знаеше това. Той се издържал в тази отдалечена планинска долина като продавал четки за калиграфия. По-късно ни казаха, че създал традиционно селско училище, където преподавал китайска класическа литература. Според някои от неговите бивши ученици той често спонтанно композирал поеми с китайски йероглифи. Неговите ученици преписали и запазили около 130 от тях, включително следния:

Мир между Юг и Север

Десет години изминаха, откакто напуснах дома си, за да дойда на Юг
Потокът на времето ускоряваше побеляването на косата ми
Бих се върнал на Север, но как бих могъл?
Замисленото като кратък престой се удължи

През лятото нося конопени дрехи с дълги ръкави
Вея си с копринено ветрило и мисля какво ще донесе есента
Мирът между Юга и Севера наближава
Деца, очакващи под стрехите,
Не се притеснявайте чак толкова.

Макар отделен от семейството си и живеещ в Джонг-Сон, земя непозната за него във всяко едно отношение, сърцето на прачичо Юн Гук беше изпълнено със загриженост за неговата страна. Прачичо ми ни остави и следния поетичен стих:

"При първоначалното определяне на целта,
залагай пред себе си висок стандарт,
не си позволявай дори най-малкото лично желание.

Приносът на моя прачичо към движението за независимост беше посмъртно признат от правителството на Република Корея с президентска награда през 1977 г. и с Орден за заслуги към основаването на нацията през 1990 г.. Дори и сега понякога рецитирам неговите поетични стихове. Те са пропити с непоколебимата му любов към страната дори когато тя се е намирала в условията на изключителни нещастия.

Напоследък колкото повече пораствам, толкова по-често си мисля за прачичо Юн Гук. Всяка фраза от неговата поезия, изразяваща сърдечната му загриженост за страната му, прониква в сърцето ми. Аз съм учил нашите членове на песента Дехан Джири Га (Песен за Корейската география), чиито думи са написани лично от прачичо ми Юн Гук. Харесва ми да пея тази песен съвместно с нашите членове. Когато пея тази песен, от връх Пекту до планината Хала, чувствам облекчение. Продължи>>>

Песен за Корейската география

Полуостров Корея на изток
е разположен между три държави.
на север - обширните равнини на Манджурия
на изток - дълбокото и синьо Източно море,
на юг - морето с много острови,
на запад - дълбокото Жълто море
Морета от трите страни ни даряват храна,
Нашето богатство е разнообразието от риба.

Голямата планина Пекту е на север,
и дава вода на реките на Амрок и Тюмен,
вливащи се в морето на изток и на запад,
служещи за ясна граница с Русия
Планината Кумганг свети ярко в центъра,
Пазител на света, гордост на Корея.
Планината Хала се издига над синьото Южно море
Ориентир за рибарите в морето.

Четирите равнини на Дедонг, Ханганг, Гумганг и Джоню
дават на нашите хора храна и облекло.
Четирите мини Унсанг, Соонан, Гечеон и Джериунг
ни дават съкровищата на земята.
Четирите селища Кюнгсунг, Пхенян, Тегу, и Keсунг блестят над земята
Четирите пристанища на Пусан, Уонсан, Мокпо и Инчон
приветстват с добре дошли чуждестранните кораби.
Железопътни линии се простират от Кюнгсунг,
Свързвайки двете основни линии, Кунг-Eуи и Кунг-Бу
Разклонения от лините Кюнг-Вон и Хонам водят на север и юг,
Покриват полуострова.
Нашите градове разказват нашата история.
Пхенян, 2000-годишният град Дангун,
Кесунг, столицата на Корио,
Кюнгсунг, 500 годишната столица на Чосун,
Kиунгю, 2000 годишната култура на Шила блести, Пак Хиук-ко-саи,
Чунгчонг и Буио,
историческата столица на Пекче.

Синовете на Корея са пионери на бъдещето, вълните
на цивилизацията се плискат край нашите брегове.
Излезте от хълмовете и тръгнете напред, изпълнени със
сила, към света на бъдещето!

За книгата Отзиви Предисловие Съдържание

Идеала на Бог Грехопадението Цел на Месията Второто пришествие