Църква без принадлежност
Корейците имат една поговорка, че човек, обиден от другите, живее дълго. Ако можех да живея пропорционално на броя обиди, които бях получил, щях да живея още сто години. Освен това, ако стомахът ми се напълни не с храна, а с обиди, може да се каже, че моят стомах е най-пълният. Официалните църкви, които преди бяха против мен и бяха хвърляли камъни по мен, когато създадох църквата в Пхенян, подновиха своето преследване, този път в Пусан. Дори, когато легално бяхме регистрирали нашата църква, те ни създаваха неприятности. Думи като еретик и псевдо- бяха поставяни пред името ми толкова често, че те сякаш бяха станали част от моето име. Всъщност, фразата Сан Мьонг Мун се превърна в синоним на ерес и псевдо-религия. Трудно беше дори да се чуе името ми да се спомене без тези думи.
През 1953 г. преследването стигна до крайности. Затворихме колибата в Пусан и се преместихме първо в Тегу, а след това - в Сеул. През май следващата година наехме къща в Букхак Донг - квартал в столицата Сеул, разположен близо до парка Джан-чонг данг, и окачихме надпис "Асоциация на Светия Дух за обединение на световното християнство." Избрахме това име, за да означим, че не принадлежим към никаква деноминация и наистина нямахме планове да създаваме нова църква.
"Световно християнство" се отнася за християнството по целия свят - минало и настоящо. "Обединение" разкрива нашата цел за единство, а "Свети Дух" се използва, за да обозначи хармонията между духовния и физическия свят, изградена върху любовта около взаимоотношенията Отец-Син. Нашето име оповестяваше, че духовният свят, с център Бог, е с нас.
По-специално, обединението представлява моята цел да донеса Божия идеален свят. Обединението не е съюз. Съюз е, когато се съберат две неща. Обединението е, когато двете станат едно. "Обединителна Църква" впоследствие стана нашето популярно име, но то ни бе дадено от други. В началото студентите ни наричаха "Сеулската Църква".
Не обичам да използвам думата Кьо-хе в нейната обичайна употреба, която означава църква. Но харесвам нейното значение от оригиналните китайски йероглифи. „Кьо” означава "учене", а „хе” означава "среща". Корейската дума означава буквално, "среща за изучаване." Думата за религия, „йонг-кьо”, се състои от два китайски йероглифа, означаващи съответно "централен" и "учение".
Когато думата църква се разбира като: „събиране за изучаване на духовната истина”, тя има добро значение. Но значението на думата кьо-хе не е причина хората да споделят един с друг. Хората, като цяло, не използват думата кьо-хе с това значение. Аз не исках да поставям нашата група в тази сепаратистка категория. Моята надежда беше за създаване на църква без име. Истинската религия е за спасение на нацията, дори ако за целта трябва да пожертва собствената си религиозна организация; тя се стреми да спаси света дори с цената на жертва на своята нация и се опитва да спаси човечеството, дори ако това означава да пожертва света. Ако хората разбираха това, нямаше да създават множество отделни деноминации.
Необходимо беше да се сложи надпис на църквата, но в сърцето си аз бях готов да го свалим във всеки един момент. Щом човек окачи надпис „църква”, той прави разграничение между църква и не църква. Да вземеш нещо, което е цяло и да го разделиш на две, не е правилно. Не за това мечтаех аз. Не това беше пътят, който бях избрал. Ако е необходимо да сваля тази табела, за да спася нацията или света, готов съм да направя това във всеки момент.
Нашата табела беше окачена до предния вход. Щеше да изглежда по-добре, ако я бяхме окачили някъде по-високо, но стрехите на къщата бяха толкова ниски и нямаше по-добро място, на което да я окачим. Накрая я окачихме на височината на дете. Всъщност, децата от квартала откачиха табелата, играеха с нея и я счупиха на две. Поради историческата значимост, не можехме да я изхвърлим. Прикрепихме двете парчета заедно с тел и я заковахме по-здраво отпред. Може би поради това, че с нашата табелка се бяха отнесли толкова унизително, нашата църква също получи неописуемо унижение.
Стрехите се спускаха толкова ниско, че хората трябваше да навеждат глави, за да минат през входа. Стаята беше около осем квадратни фута и беше толкова тясна, че когато шестима от нас се молеха, си удряхме главите един в друг. Хората в квартала се смееха на нашата табелка. Правеха си шеги с нас и питаха за какво световно обединение бълнуваме в това малко помещение, „в което трябва да влизаш с пълзене”. Те не се опитваха да разберат защо бяхме избрали именно това име – просто гледаха на нас като на луди.
Това, обаче, не ни безпокоеше. В Пусан бяхме просили храна, за да преживеем, а сега вече имахме стая, в която да извършваме служби. Нямаше от какво да се страхуваме. Вместо костюм носех работни дрехи на американската армия, които бях боядисал в черно. Носех ги с черни гумени обувки. Но, ако другите хора ни подценяваха, в сърцата си ние носехме повече достойнство от всеки друг.
Хората, които посещаваха църквата, се наричаха един друг шик-ку, или член на семейството. Бяхме опиянени с любов. Всеки, който идваше, виждаше какво правех и чуваше какво казвах. Бяхме свързани с вътрешна нишка любов, която ни даваше възможност да общуваме с Бог. Някоя жена, както си готвеше ориза в къщи, изтичваше в църквата. Друга казваше, че отива да се преоблече, а притичваше до църквата със старата си, станала на дупки рокля. Ако роднините на дадена жена обръсваха главата й, за да й попречат да ходи на църква, тя идваше с обръсната глава.
Когато броят на нашите членове нарасна, започнахме да проповядваме и в университетите. През 1950 година студентите се считаха за интелектуалците в корейското общество. Започнахме, като свидетелствахме до входа на университета Еуха Уоманс и университета Йонсей. Скоро голям брой студенти вече посещаваха църквата ни.
Професор Ион Йонг Янг, която преподаваше музика в Еуха и професор Чонг Хуа Хан, която беше ръководител на общежитието, дойдоха в нашата църква. Много студенти също дойдоха, но те не идваха само по един-двама. Идваха с дузини и техният брой нарастваше в геометрична прогресия. Това предизвикваше изненада - както сред официалните църкви, така и сред нас.
Два месеца след като започнахме нашето свидетелстване в университетите, членовете ни нараснаха предимно от студентите от Еуха и Йонсей. Скоростта на растежа беше изумителна. Сякаш беше задухал пролетен бриз и бе променил сърцата на студентите за миг. Дузина студенти от Еуха опаковаха своите вещи и се изнесоха от общежитието. Това стана за един ден. Когато някой се опитваше да ги спре, те казваха: „Защо се опитваш да ме спреш? Ако искаш да ме спреш, убий ме!” Те даже прескачаха стени, за да избягат. Опитах се да ги вразумя, но беше напразно. Те не искаха да бъдат в своето чисто училище; искаха да бъдат в нашата малка църква, която миришеше на мръсни крака. И нищо не можеше да ги спре.
Накрая деканът Хуал Ран Ким (Helen Kim) изпрати професор Йонг Оон Ким, от факултета по Религиозно и социално подпомагане, в нашата църква. Професор Ким беше учила теология в Канада и беше теолог, на който университетът Еуха възлагаше големи надежди за бъдеще. Деканът Ким избра професор Ким, защото нейната специалност беше теология и се предполагаше, че ще може да направи категорична критика на нашата доктрина, която да може да се използва, за да спре най-после наплива от студенти. Но седмица след като се срещна с мен, тя се присъедини към нашата църква и стана един от най-ентусиазираните й членове. Това ни придаде още по-голям авторитет сред другите професори и студенти в Еуха. Броят на нашите членове нарастваше като снежна лавина.
Ситуацията излезе от контрол и официалните църкви подновиха своите обвинения, че им крадем членовете. Това ми изглеждаше нечестно. Никога не съм принуждавал някого да слуша моите проповеди или да посещава нашата църква, а ако гонех хората от предната врата, те идваха през задната. Ако заключвах вратите, те минаваха през оградата. Бях безсилен да ги спра. Най-объркани от това бяха директорите на Йонсей и Еуха, които на свой ред бяха подкрепени от християнските фондации. Те не можеха да стоят безучастни, докато техните студенти и факултети преминават в друга религиозна група.
 За книгатаОтзиви Предисловие Съдържание |  Идеала на БогГрехопадението Цел на Месията Второто пришествие |
No comments:
Post a Comment