Несравнима вътрешна красота


Несравнима вътрешна красота

Когато се оженихме, аз и съпругата ми си обещахме нещо. Уговорихме се, че независимо от това колко разтревожен или ядосан може да е един от нас, няма да позволим на другите да си кажат: „Май преподобният Мун и жена му са се карали”. Уговорихме се ,че независимо колко деца имаме, няма да им позволим да познаят по каквото и да било, че сме се карали. Децата са Бог. Децата са Бог с малки сърчица. Затова, когато едно дете каже „Мамо” и ви повика, винаги трябва да отговаряте с усмивка „Какво има?”

След като премина през тежки изпитания в течение на седем години, съпругата ми стана прекрасна майка. Всички клюки за нея спряха и над нашето семейство се спусна мирно щастие. Съпругата ми роди четиринадесет деца и прегърна всяко от тях с огромна любов. Когато е далеч от дома по време на нашите обиколки и посветена на мисията ни, тя изпраща всеки ден писма и пощенски картички на нашите деца.

Четиридесет години й беше трудно да отгледа четиринадесет деца, но тя никога не се оплакваше. Няколко пъти трябваше да бъда в чужбина, когато тя раждаше. Налагаше се тя да прекарва такива моменти сама. Това бяха дни, когато не можех да направя нищо за нея. Веднъж един от нашите членове ми писа за нейното трудно финансово положение. Изразяваше загриженост, че тя няма достатъчно храна. Даже тогава моята съпруга не се оплака от трудностите. Тъй като аз спя само два-три часа нощем, за нея беше трудно да прави същото по време на съвместния ни живот. Тези неща и днес ми причиняват болка.
Моята съпруга има сърце, изпълнено с толкова много любов и загриженост, че тя даже годежният си пръстен даде на изпаднал в нужда човек. Когато види някого да се нуждае от дрехи, тя му купува дрехи. Когато се натъкне на някой гладен, тя му купува храна. Имало е много случаи, когато сме получавали подаръци, които тя е раздавала на други без дори да ги отвори. Веднъж пътувахме през Нидерландия и ни се отдаде възможност да посетим една фабрика за обработка на диаманти. Изпълнен с желание да изразя съжалението си към моята съпруга за всичките й жертви, аз й купих диамантен пръстен. Нямах много пари, затова не можех да й купя пръстен с голям диамант. Избрах един, който ми хареса и й го показах. След това, като видях, че пръстена не е на ръката й, аз я попитах „А къде е пръстена?”

Тя отговори: „Знаеш, че не мога да държа такова нещо, когато някой е в огромна нужда”.
Веднъж я видях тихо да опакова дрехи в големи парчета плат. Попитах я: - Какво смяташ са правиш с тези дрехи?

- Намерила съм им място – каза тя.
Тя направи няколко пакета с дрехи, без да ми каже какво възнамерява да прави с тях. Когато свърши, каза, че се готви да изпрати дрехите на нашите мисионери, които работят в чужбина.

"Този е за Монголия, този - за Африка, а този – за Парагвай," каза тя.
Тя имаше една полусъзнателна усмивка, която я правеше да изглежда толкова сладка, докато ми казваше това. До ден днешен тя поема ангажимента да се грижи за нашите мисионери.
През 1979 година моята съпруга основа Международната фондация за подкрепа и приятелство(IRFF). Тя се занимава с проекти в Заир, Сенегал и Брега на слоновата кост. Фондацията дава храна на бедните деца, лекарства на болните и дрехи на нуждаещите се. В Корея тя създаде благотворителната организация Aewon през 1994. Нейните дейности включват кухни за бедни и подкрепа на хора с ниски доходи, инвалиди, деца, които се грижат за семействата си вместо своите родители и др. Освен това тя осигурява и помощ на хора от Северна Корея.

Съпругата ми е активна и в женските организации.. Женската федерация за световен мир, която тя основа през 1992, притежава клонове в осемдесет страни и е консултант на Икономическия и Социален съвет на Обединените Нации, като неправителствена организация.

В хода на историята, жените са били унижавани, но аз предричам, че това ще се промени. Идващият свят ще бъде свят на помирение и мир, основан на майчинската нагласа на жените, на тяхната любов и общителност. Наближава времето, когато силата на жените ще спаси света.

За съжаление, днес много женски организации очевидно вярват, че начинът да се демонстрира силата на жените e да се противопоставят на мъжете. Резултатът е обкръжение, изпълнено със съперничество и конфликти.

Женската организация, която съпругата ми ръководи, иска да донесе мир въз основа на принципа, че жените трябва да са обединени, да поемат инициативата и да се подкрепят взаимно, преминавайки отвъд традиционните граници на раса, култура и религия, за да изградят здрави семейства като крайъгълен камък на културата на мира.

Организациите, с които работи тя, не апелират за освобождение на жените от мъжете и семейството. Вместо това, те искат жените да се развиват и да поддържат семейства, изпълнени с любов. Мечтата на моята съпруга е да види всички жени, като истински сестри със сродни сърца, които могат да създават мир у дома си, в своите общности, в нациите и в света. Женските движения, провеждани от моята съпруга, се сремят към истински семейства, които са коренът за мира във всички области на живота.

По време на един от най-интензивните периоди от моята обществена дейност, нашите деца трябваше да живеят почти половин година без своите родители. В наше отсъствие, те живееха в нашия дом, а за тях се грижеха членове на църквата. За всяко ядене в нашия дом имаше гости, които винаги бяха с приоритет пред нашите деца. Поради това обкръжение, нашите деца израснаха с чувство на самота, за разлика от децата в другите семейства. Дори по-лоши бяха страданията, които те трябваше да изтърпят поради своя баща. Където и да отидеха, бяха сочени като синове и дъщери на „водачът на сектата на Мун”. Това страдание стана причина те да преминат през периоди на страдания и бунт, но винаги са се връщали в къщи. Ние не бяхме в състояние да ги издържаме както трябва като родители, но петима от тях завършиха университета Харвард. Не бих могъл да бъда по-благодарен за тяхното храбро постижение. Сега те са достатъчно големи, за да ми помагат в моята работа, но и до ден днешен аз съм строгият баща. Продължавам да ги уча да бъдат хора, които правят повече от мен, за да служат на Небесата и да живеят за благото на човечеството.

Моята съпруга е жена с невероятна сила, но смъртта на нашия втори син, Хюнг Джин, беше трудна за нея. Това се случи през декември 1983. Тя беше с мен в Куанджу, Корея, и взе участие в митинга „Победата над комунизма”. Получихме телефонно обаждане, че Хюнг Джин е попаднал в пътна катастрофа и е бил закаран в болница. На следващия ден се качихме на самолета и отидохме направо в Ню Йорк, а той лежеше в безсъзнание на болничното легло.

Един камион, който пътувал с превишена скорост, докато се спускал по хълма, се опитал да спре и навлязъл в насрещната лента за движение, където карал Хюнг Джин. С него в колата му били двама от най-добрите му приятели. Той завъртял рязко волана на дясно, поради което мястото на шофьора поело по-голямата част от удара на камиона. По този начин той спасил живота на двамата си приятели. Отидох на мястото близо до дома ни, където беше станала катастрофата и следите от гумите все още се виждаха.

Хюнг Джин отиде в небесния свят в ранната сутрин на 2 януари. Той навърши 17 години само месец преди това. Думите не могат да опишат тъгата на съпругата ми, когато тя трябваше да изпрати на Небето детето, което беше отгледала с любов. Тя, обаче, не можеше да плаче. Всъщност, тя не проля никакви сълзи. Ние сме хора, които познаваме света на вечния живот. Духът на човека не изчезва като прах само защото физическият живот си е отишъл. Душата се възнася към духовния свят. Като родители, знанието, че никога няма да можем да видим или докоснем своето любимо дете в този свят, беше почти непоносима болка. Съпругата ми не можеше да плаче; тя можеше само да положи ръце на ковчега, в който носеха тялото на Хюнг Джин.

Малко преди катастрофата той се бе сгодил за Хун Сук Пак, която учеше балет. Аз трябваше да й кажа, че си е отишъл и да я попитам какви са плановете й за по-нататък. Казах й, че спрямо нейните родители няма да бъде нито лесно, нито честно, ако тя избере да продължи да живее сама. Казах й, че е най-добре да забрави годежа все едно никога не е ставал.

Тя, обаче, беше упорита: „Зная за съществуването на духовния свят. Моля ви, оставете ме да прекарам живота си с Хюнг Джин”.

Тя стана наша снаха петдесет дни след като Хюнг Джин си отиде. Моята съпруга и аз никога няма да забравим лъчезарната й усмивка, докато държеше снимката му по време на церемонията по духовната им сватба.

Изглеждаше, че съпругата ми ще бъде унищожена всеки път, когато се изправяше пред подобни трудни ситуации, но тя винаги оставаше непоклатима. Дори в най-трудните и непоносими обстоятелства, съпругата ми никога не изгубваше своята ведра усмивка. Тя винаги преодоляваше успешно най-високите върхове в живота. Когато членовете на църквата я питаха как е отглеждала собствените си деца, тя им казваше: „Бъдете търпеливи и чакайте. Периодът, в който детето ви се скита, е само временен. Каквото и да правят, прегръщайте ги, обичайте ги и ги чакайте. Децата винаги се връщат към любовта на своите родители.”

Никога не съм повишавал тон на жена си. Не поради моя характер, а защото тя никога не ми е давала повод за това. В течение на съвместния ни живот, тя се грижеше за мен с изпълнена с любов всеотдайност. Тя се грижи дори за косата ми. Така че, тази велика светица е и най-добрата фризьорка на света. Сега, когато съм стар, имам повече нужда от нея и тя както винаги откликва на всичко. Ако я помоля да се погрижи за ноктите на краката ми, тя го прави жизнерадостно. Ноктите на краката ми са си мои, но не мога да ги видя много добре. Тя, обаче, ги вижда прекрасно. Колкото по-възрастен ставам, толкова по-ценна е съпругата ми за мен. Продължи



За книгата
Отзиви
Предисловие
Съдържание
Идеала на Бог
Грехопадението
Цел на Месията
Второто пришествие


No comments:

Post a Comment

За книгата:

Книга-автобиография преподобного Мун Сон Мёна

«Човек на мира. Преподобния д-р Сан Мьон Мун. Автобиография»

Тази книга-автобиография на д-р Мун става бестселър в родината му, Корея. В нея той споделя спомените от изумителните събития в живота му: историята на неговото семейство и детството му, призива от Бог на 15 годишна възраст, ощесточеното преследване и хвърляне в затвора, както и създаването на Обединителната църква и мисионерската му работа.
Предисловие>> 1-ва Глава >>